— Няма да допуснем това — обажда се доктор Хоб, като се привежда напред в креслото. — Просто няма да позволим.
Добре запознат неблагоприятните прогнози, Раян не смята, че една толкова категорична декларация, каквато е току-що направената от Хоб, може да се приеме буквално, обаче той я приема именно така. Вярва, че Дугал Хоб няма да го остави да умре и се изпълва с толкова всеобхватно чувство на облекчение, с такава дълбока благодарност, че погледът му се премрежва и за момент остава безсловесен.
През целия ден доктор Хоб посвещава почти всичкото си време на Раян, като го подлага на ред изследвания, без да настоява за нова миокардна биопсия. Благоразумно приема, че лабораторията си е свършила съвестно работата върху взетите от доктор Гупта проби.
В допълнение към вече извършеното изследва кръвта му с помощта на съвсем нова апаратура, позволяваща да бъдат проследени ключови гени, които да потвърдят наследствения характер на заболяването. И този тест е положителен.
Раян не храни илюзии, че диагнозата на доктор Гупта може да бъде отхвърлена. От Дугал Хоб очаква да го дари с надеждата, че е попаднал в ръцете на гениален лекар, който е до такава степен всеотдаен към агресивния характер на професията си, до каквато е бил самият Раян при изграждането на своята „Живей за действие“.
Доктор Хоб предписва две от досегашните лекарства на Раян, отказва се от другите две и добавя нови три.
В седем часа вечерта, отново в личния кабинет, преди да отпрати Раян обратно към Нюпорт, хирургът му дава тъничък телефон за спешни случаи. Чрез натискане само на един бутон се осъществява сателитна връзка със службата за бърза помощ.
— Носете го винаги със себе си — съветва Хоб. — Нека ви стане навик да го оставяте за зареждане всяка вечер до главата си, върху нощното шкафче. Когато ходите до тоалетната обаче, изваждайте го от зарядното и го вземайте със себе си — за всеки случай.
Дава на Раян списък на психически обусловени кризи (като онази със затрудненото дишане) и го съветва при подобен случай, без миг колебание, да натиска алармения бутон.
— Ако пък аз бъда уведомен, че е намерен подходящ донор — добавя лекарят, — незабавно ще ви съобщя с помощта на същия този телефон. Времето е основен фактор при подобни случаи. Не обичам да завися от обикновените телефони. Колкото и невероятно да изглежда, някои пациенти ги изключват и ги оставят на гласова поща. Зареден ли е този апарат, той е в постоянна готовност. При него няма бутон КРАЙ. Така че, дръжте го постоянно в изправност и го носете неизменно със себе си. Денят ще настъпи.
След два часа, в лимузината с мълчаливия и тържествен Нарака зад волана, Раян се прибира у дома.
В клиниката на доктор Хоб са го гостили с лек, купен готов обяд, но не е вечерял. Рови в хладилника и си приготвя импровизирана вечеря.
Ли и Кей Тинг не са на работа в този час и са се оттеглили в личните си покои. Какво правят — тяхна работа. Вече не ги подозира в заговор.
Или пък, ако все още ги подозира мъничко, не се притеснява от вероятността да му навредят допълнително. Взел е съдбата си в свои ръце и никой от хората в обкръжението му не знае това.
Доктор Хоб може да сметне своя нов пациент за ексцентричен и дори нещо повече, но все пак приема искането на Раян да не уведомява доктор Гупта за преминаването му под грижите на друг кардиолог.
Вече седем години той се осигурява сам, защото ненавижда застрахователните компании също толкова, колкото и държавната администрация, с техните безкрайни канцеларщини и бюрократични процедури. Един чек за 100 000 долара, подписан на името на доктор Хоб, като гаранция за всички по-нататъшни разходи по лечението му, облекчава в значителна степен протоколните изисквания на медицинската практика към подобни случаи.
Раян възнамерява да продължи с редовните посещения при доктор Гупта, но без да се съобразява с неговите съвети или да приема предписваните от него лекарства.
Макар да не подозира Гупта повече от Ли и Кей Тинг, ако кардиологът научи за доктор Хоб, ще каже на Фори Стафорд, а той или жена му Джейн ще предадат новината на Саманта.
Не се съмнява, че Фори му е приятел. Но приятелства се рушат под път и над път. Брат се обръща против брата още от дните на Кайн и Авел, а в нашите варварски времена това става дори по-често и още по-брутално.
Макар със сърцето си да е стигнал до непоклатимото убеждение, че Саманта му е вярна и не би го предала при никакви обстоятелства и макар разумът обикновено да приглася на сърцето, той много добре помни казаното от нея при последната им вечеря.
Читать дальше