Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Докато Другият тръгва по скалите покрай брега на езерото, Раян разбира, че това трябва да е Саманта, макар да не вижда въобще лицето й, а от фигурата — съвсем мъничко.

Той би я извикал, както и тя би извикала него, само че това място е лишено от атмосфера, която да предаде звука.

Тръгва насреща й, но едва направил няколко стъпки по този предателски терен, някаква ръка го хваща за рамото и го спира. Даже в тъмното, той без сянка от съмнение разпознава застаналия до него Уилям Холдън.

Отдавна починалият актьор — звезда в Сабрина и Мостът на река Куай , както и в цял куп други филми, носителят на „Оскар“ за ролята си във Военнопленнически лагер 17 му казва: „Не е тя, братче.“

Раян не остава изненадан от обстоятелството, че Холдън може да говори в това безвъздушно пространство. Житейските правила за простосмъртните никога не са се отнасяли до филмовите звезди.

Чертите на това красиво лице са изкривени от страдание, също както по времето, когато започва снимките на мрежата.

— Виж какво, братче, бях станал алкохолик по едно време. Карах пиян в Европа, причиних катастрофа и убих случаен пешеходец.

Дори да имаше въздух, Раян не знае как би могъл да реагира на това ни в клин, ни в ръкав направено изявление.

Все още в далечината, другият бавно напредва към тях.

— Не бъди идиот, Дотком. Не е тя. Тръгвай с мене.

Раян следва Холдън в посока, обратна на тази, от която приближава другият. През цялата тревожна и мъчителна нощ те обикалят заедно черното езеро, също както във филмите се бяга от индиански войни или немски войници, а Раян не може да се освободи от мисълта, че е длъжен да поздрави актьора за ролята му в Булеварда на залеза , или пък да му поиска автограф, но не промълвява нито дума, а и Холдън не проговаря повече.

Сезонът на отпуските идва и отминава, а Раян все търси причини да ограничи срещите със Саманта до онзи минимум, който не ще й позволи да отгатне, че това разреждане на свижданията е целенасочено.

Влюбен в нея с изпепеляваща страст, каквато не е допускал, че може да изпита, той копнее за компанията й. Но понеже тя е надарена със способността толкова лесно да прочита неговите мисли, Раян се опасява, че като нищо би могла да отгатне — от неволно изпусната дума или неуместен жест, — че е сменил доктор Гупта с Хоб.

Не му се ще да спори с нея, но перспективата за това го плаши по-малко от възможността да я разочарова с тази своя постъпка. Изпитва такава нужда от нейното одобрение, каквато розата — от влага.

С оглед на здравословното си състояние Раян има възможност да търси оправдание не само в обичайните лъжи за предварително поети ангажименти, но и в оплаквания от физиологично естество, обусловени от реакции на организма към вземаните медикаменти — главоболие, гадене, безсъние, невротични пристъпи, — които дори в някои случаи не се налага да измисля.

А когато са заедно, се мъчи да я омайва, да завладява нейното въображение, да я забавлява, да бъде не толкова Жмичкин, колкото Дотком, като през цялото време напряга всичките си сили да не проличат актьорските му напъни. Това се оказва по-лесно с нея, отколкото би било с другиго, понеже тя по природа е склонна винаги да търси у него най-доброто, което е способен да даде. Винаги е подчинявал постъпките си на желанието да й угоди — още преди да има какво да скрива от нея.

След установяване на диагнозата през септември заболяването му взема от Саманта своята дан, може би не съвсем равностойна на психологическата цена, която плаща той, но повече от достатъчна с оглед на обстоятелството, че я лишава от време и емоционален потенциал, които са й необходими за писане. Романът зацикля. Творческата й сила не е пресъхнала, но Сам е застанала сега върху висок и сух бряг, без надежда да се потопи скоро в бистрия животворен поток под него.

Сега, понеже Раян не е толкова често с нея, тя има възможност да отделя повече време за работа. Увлечена отново от своята история, тя е обхваната от въодушевление, което налива вода в мелницата на Раян. Когато някой продължителен работен цикъл протече успешно, тя се усеща на седмото небе и така намалява вероятността да си даде сметка за това, колко дълга е била поредната раздяла.

На всеки осем-десет дена Раян поръчва лимузина за поредното посещение и преглед при доктор Хоб в Бевърли Хилс, който твърдо държи най-редовно да следи състоянието на сърцето му. С всяко следващо посещение Раян става все по-уверен в правилността на взетото решение да смени лекуващия специалист.