Комов:Сиреч на другите равнища вече не сте хора?
Логовенко:Ние изобщо не сме хора. Нека не ви обърква това, че сме родени човеци и от хората…
Горбовски:Моля да ме извините, Даниил Александрович. А не бихте ли могли да ни покажете нещо… Разберете ме правилно, не бих искал да ви обидя, но засега… всичко това са само думи… Какво ще кажете, а? Нека видим някое друго равнище, ако не ви затруднявам, а?
Логовенко(весело се засмива): Моля…
(Чуват се тихи звуци, напомнящи преливащо се изсвирване, нечий неразбираем възглас, звън на счупено стъкло.)
Логовенко:Извинете, мислех, че е нечупливо.
(Пауза около десет секунди)
Логовенко:Той ли е?
Горбовски:Н-не… Май че… Не-не, не е той. Онзи е, ей го там, седи на перваза…
Логовенко:Един момент…
Горбовски:Няма нужда, не си правете труда, убедихте ме. Благодаря ви.
Комов:Не можах да разбера какво стана. Това фокус ли беше? Аз бих…
(Във фонограмата следва празно място: липсват 12 минути и 23 секунди.)
Логовенко:… съвсем друг.
Комов:А какво общо има тук фукамизацията?
Логовенко:Възбуждането на хипоталамуса води до разрушаване на третата импулсна система. Не можехме да допуснем това, докато не се научихме да я възстановяваме.
Комов:И проведохте кампанията по приемане на Поправката…
Логовенко:Строго погледнато, кампанията проведохте вие. Но по наша инициатива, разбира се.
Комов:А „синдрома на пингвина“?
Логовенко:Не ви разбрах.
Комов:Става дума за онези фобии, които вие причинихте със своите опити… космофобиите, ксенофобиите…
Логовенко:Да-да, разбирам. Вижте, има няколко способа и методики за откриване на третата импулсна система у човека. Аз самият се уповавам на приборите, но моите колеги…
Комов:С една дума имате пръст в тази работа?
Логовенко:Разбира се! Та ние сме много малко и създаваме своята раса със собствените си ръце, в този момент, мимоходом. Допускам, че някои наши похвати ви изглеждат не съвсем морални и дори жестоки… но трябва да признаете, че нито веднъж не допуснахме да се случи нещо с необратими последици.
Комов:Да предположим. Ако не смятаме китовете.
Логовенко:Моля да ме извините, но няма какво „да предполагаме“, ние наистина не сме допуснали такова нещо. А що се отнася до китообразните…
(Във фонограмата следва празно място: липсват 2 минути и 12 секунди.)
Комов:… не това ни интересуваше. Забележете, Леонид Андреевич, нашите момчета са се заблудили за първопричината, но във всяко отношение, освен е тълкуванието на следите, са били прави.
Логовенко:Защо „освен“? Не знам кои са тези „ваши момчета“, но Максим Камерер успя съвсем точно да се добере до нас. Така и не можах да разбера по какъв начин в ръцете му се озова списъкът на всички хора, които се превърнаха в людени през последните три години…
Горбовски:Прощавайте, вие казахте „Людени“?
Логовенко:Все още нямаме общоприето име, с което самите ние да се наричаме. Повечето от нас използват термина „метахом“, така да се каже — „следчовек“. Някои наричат себе си „мизити“ [33] Мизит (от лат.) — Освободен от плен. — Б.пр.
. Аз предпочитам да се наричаме „Людени“. Първо, това име прилича на руската дума „люди“ [34] Думата „люди“ (хора) съществува във всички славянски езици. Някога така се е наричала тринадесетата буква в славянската азбука на братята Кирил и Методий. — Б.пр.
и, второ, един от първите людени беше Павел Люденов, той е нашият Адам. Освен това съществува и полушеговитият термин „хомо луденс“…
Комов:„Играещ човек“…
Логовенко:Да. „Играещ човек“. А пък според любителите на черния хумор „люден“ е анаграма на думата „нелюд“, сиреч „нечовек“. Ама че шегобийци се извъдили… Та Максим се сдобил със списъка на людените и много ловко ми го тикна под носа, като ми даде да разбера, че нашето съществуване вече не е тайна за вас. Честно казано, изпитах облекчение. Най-после възникна пряк повод да започнем преговори. Та нали повече от месец вече чувствувах, че кръгът се затваря около мене и се опитвах да разбера какво мисли Максим…
Комов:Значи вие не умеете да четете чужди мисли? Та нали ридърите…
(Във фонограмата следва празно място: липсват 9 минути и 44 секунди.)
Читать дальше