Братья Стругацкие - Камерер - цялата трилогия

— Те дори много-много не се прикриват — каза Тойво. — Явно сега се чувствуват толкова силни, че вече не се страхуват да не би да ги разкрием. Възможно е да смятат, че вече не сме в състояние нищо да променим. Не знам… Всъщност аз свърших. Ще ми се само да добавя, че естествено ние само надникнахме под покривалото, което скрива активната дейност на Странниците, за да зърнем нищожна част от нея. Това трябва да го имаме предвид. И в заключение съм длъжен да спомена с добра дума доктор Бромбърг, който още преди пет години, без да разполага на практика с никакви сведения в подкрепа на своята теорема, е изчислил буквално всички явления, които сега откриваме — и възникването на масови фобии, и внезапното появяване на таланти у хората, и дори необичайното поведение на животните, например на китовете.

Тойво се обърна към мен и рече:

— Аз свърших.

Кимнах. Всички мълчахме.

— Странниците, та Странниците — почти пропя Горбовски. Сега той лежеше, придърпал шала чак до носа си. — Като си помисля само, че откакто се помня, още от детството си, все това слушам: Странниците, та Странниците… Има нещо, заради което вие, Тойво, никак не ги обичате. Защо, моето момче?

— Не обичам прогресорите — отвърна Тойво сдържано и тутакси добави: — Леонид Андреевич, та нали и аз самият бях прогресор…

— Никой не обича прогресорите — промърмори Горбовски. — Даже самите прогресори… — Той въздъхна дълбоко и отново затвори очи. — Честно казано, не виждам тук никакъв проблем. Това са само остроумни тълкувания и нищо повече. Предайте вашите материали, да речем, на педагозите и те ще ги изтълкуват по свой начин, не по-малко остроумен от вашия. Хората, които работят в дълбините на океана — също… те имат свои митове, свои Странници… Не се обиждайте, Тойво, но само като споменахте за Бромбърг и застанах нащрек…

— А между другото всички разработки на Бромбърг за Монокосмоса изчезнаха… — тихо рече Комов.

— Ами че той, разбира се, изобщо не е разработвал тази тема! — изсмя се в шепата си Горбовски. — Вие не познавахте Бромбърг. Той беше злъчен старец с фантастично въображение. Максик му изпраща писмо, с което, разтревожен, го моли за съдействие. Бромбърг, който никога дотогава не е мислил по тези въпроси, се настанява удобно в креслото, втренчва се в палеца си и само за миг изсмуква от него хипотезата за монокосмоса. Всичко това му отнема една вечер. А на сутринта, разбира се, вече е забравил всичко… Той беше не само велик фантазьор, но и голям познавач на забранената наука, пипето му раждаше неимоверно количество невъобразими аналогии…

Тъкмо Горбовски замълча и Комов рече:

— Ако правилно съм ви разбрал, Глумов, вие твърдите, че в момента Странниците са тук, на Земята? Имам предвид, че присъствуват тук като същества. Като индивиди…

— Не — рече Тойво. — Не твърдя това.

— Тогава, ако правилно съм ви разбрал, Глумов, вие твърдите, че на Земята живеят и действуват съзнателни помагачи и съучастници на Странниците? „Подбрани“, както вие ги наричате…

— Да.

— Можете ли да назовете някои имена?

— Да. За някои съм убеден до известна степен.

— Кажете ги.

— Алберт Оскарович Туул. За него е почти сигурно. Киприан Окигбо. Мартин Чжан. Емил Фар-Але. За тях също е почти сигурно. Мога да назова още десетина имена, но за тях вече не съм толкова уверен.

— Общували ли сте с някои от тях?

— Мисля, че да. В Института на чудаците. Според мен те там са много. Но кои именно — засега точно не мога да посоча.

— Сиреч искате да кажете, че не знаете как да ги отличавате от обикновените хора?

— Естествено. На външен вид те по нищо не се отличават от нас. Но можем да ги разкрием, като съпоставим сведенията за поведението им. Поне с достатъчна степен на вероятност. Убеден съм обаче, че в Института на чудаците има някаква апаратура, с помощта на която те без грешка могат да определят своя човек.

Комов ме стрелна с очи. Тойво забеляза това и рече предизвикателно:

— Да! Смятам, че вече няма време за церемонии! Ще се наложи да накърним някои завоевания на висшия хуманизъм! Ние имаме работа с прогресори и ще трябва да се държим като прогресори!

— А как по-точно? — попита Комов, като се наведе напред и нададе ухо.

— Ще използваме целия арсенал на нашата оперативна методика! От внедряването на агенти до принудителното ментокопиране, от…

И в този миг Горбовски издаде провлачен стон и ние, уплашени, се обърнахме към него. Комов дори скочи на крака. Обаче с Леонид Андреевич не беше се случило нищо лошо. Той лежеше в предишната поза, само дето гримасата на престорена любезност по изпитото му лице се беше сменила с гримаса на гнусливо раздразнение.