Братья Стругацкие - Камерер - цялата трилогия

Струва ми се, че Тойво мислеше точно така. Всичко, на което се надявах в бъдеще, се крепеше на предположението, че Тойво мисли именно по този начин.

Изминаха четиридесет и три минути.

Внезапно вратата широко се отвори. Всичко беше като в приказка. Или като на кино. Горбовски, невъобразимо източен в раираната си пижама, слаб и весел, неуверено пристъпи със ситни крачки в гостната, като влачеше след себе си огромния кариран шал, чиито ресни се бяха закачили за някое от копчетата му.

— Аха, още си тук! — с радостно задоволство рече той, като се обърна към вцепенения Тойво. — Бъдещето е пред нас, моето момче! Бъдещето е пред нас! Ти си прав!

И като изрече тези загадъчни думи, той се устреми, леко поклащайки се, към най-близкия прозорец и вдигна щорите. Стана ослепително светло и ние замижахме, а Горбовски се обърна и се втренчи в Тойво, който беше замрял до лампиона в стойка „мирно“. Погледнах към Комов. Той явно сияеше, ухилен до уши и доволен като котка, която току-що е излапала златната рибка. Имаше вид на сладкодумен шегаджия, който само преди миг е направил голям номер. Пък то си беше и така наистина.

— Добре, добре! — рече Горбовски. — Браво!

Свел глава на една страна, той се приближаваше към Тойво, като открито го оглеждаше от главата до петите, и щом стигна до него, сложи ръка на рамото му.

— Е, мисля, че ще ме извиниш за грубостта, моето момче — каза той. — Но нали и аз бях прав… А бях малко рязък, защото съм станал раздразнителен. Да си кажа привичката, да умираш е отвратителна работа. Не ми обръщай внимание.

Тойво мълчеше. Той естествено нищо не разбираше. Комов беше замислил и нагласил тази работа. Горбовски знаеше точно толкова, колкото Комов беше сметнал за нужно да му каже. Добре можех да си представя за какво бяха разговаряли преди малко в спалнята. А Тойво нищо не разбираше.

Хванах го за лакътя и казах на Горбовски:

— Ние тръгваме, Леонид Андреевич.

Горбовски кимна:

— Вървете, разбира се. Благодаря ви. Много ми помогнахте. Пак ще се видим, и то не веднъж.

Когато излязохме на верандата, Тойво рече:

— Може би ще ми обясните какво значи всичко това?

— Нали виждаш: той е размислил и вече не иска да умира — казах аз.

— Защо?

— Моля да ме извиниш, Тойво, но въпросът ти е глупав…

Тойво помълча и рече:

— Май наистина съм глупак. Поне никога досега не съм се чувствувал такъв глупак… Благодаря ви, че толкова сте загрижен за мен, Биг Бъг.

Аз само изхъмках. Мълчаливо тръгнахме надолу по стълбата към площадката за кацане. Насреща ни бавно се изкачваше някакъв човек.

— Добре — каза Тойво. — Но трябва ли да продължа да работя по темата?

— Естествено.

— Но нали станах за смях!

— Напротив. Направи много добро впечатление.

Тойво промърмори нещо под носа си. До площадката на стълбата в края на първата чупка стигнахме едновременно с човека, който се изкачваше насреща ни. Беше заместник-директорът на Харковския филиал на Института за метапсихически изследвания Даниил Александрович Логовенко, поруменял и умислен.

— Привет — каза ми той. — Нали не закъснях много?

— Не много — отвърнах аз. — Той те чака.

И тогава Д. А. Логовенко с възможно най-заговорническия вид намигна на Тойво, след което пое нагоре по стълбата, като сега вече явно бързаше. Тойво присви очи и го изпроводи с недружелюбен поглед.

ПОВЕРИТЕЛНО!

САМО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРЕЗИДИУМА НА СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ!

Екз. №115

Съдържание:запис на разговора, състоял се в „Дома на Леонид“ (Краслава, Латвия) на 14 май 99 година

Участници:Л. А. Горбовски, член на Световния съвет: Г. Ю. Комов, член на Световния съвет, вр.и.д. президент на сектора „Урал-Север“ на КК-2 Д. А. Логовенко, зам.-директор на Харковския филиал на ИМИ

Комов:С една дума вие фактически по нищо не се отличавате от обикновения човек?

Логовенко:Разликата е огромна, но… Сега, когато седя тук и разговарям с вас, аз се отличавам от вас само по съзнанието, че не съм такъв като вас. Това е едно от моите равнища… доста изморително между другото. Нужно е да полагам усилия да бъда на това равнище, но все пак навреме свикнах, а повечето от нас вече завинаги отвикнаха от това равнище… Та сега, на това равнище, разликата може да се открие само със специална апаратура.

Комов:Искате да кажете, че на другите равнища…

Логовенко:Да. На другите равнища всичко е по-различно. Съзнанието е друго, физиологията е друга… дори обликът ни е друг…