Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

Тръгнаха в посоката, в която според спомените на Хелуърд се намираше селото и го намериха лесно. След дълъг разговор между Росарио и трима мъже от селото получиха малко сушено месо и пресни зеленчуци. Всичко мина доста гладко — Хелуърд се зачуди с какви ли доводи ги беше убедила — и не след дълго те поеха назад към другите.

Като вървеше на няколко метра зад Росарио, Хелуърд забеляза нещо в момичето, което не беше виждал преди.

Тя беше с доста по-едро телосложение от другите две, а ръцете и лицето й — закръглени и месести. Момичето наистина имаше лека склонност към напълняване, но най-неочаквано на Хелуърд му се стори, че сега това й личеше повече, отколкото преди. В началото това не му направи особено впечатление, но впоследствие привлече вниманието му и той видя, че ризата й се беше опънала плътно по гърба й. Но преди дрехите не й бяха толкова тесни, тя ги получи в града и й стояха добре. После Хелуърд забеляза панталоните, които носеше: горе бяха плътно прилепнали, но крачолите се влачеха по земята, докато вървеше. Наистина не носеше обувки, но дори и така, той не си спомняше да са били толкова дълги преди.

Настигна я и тръгна до нея.

Ризата прилягаше плътно към гръдния й кош, като очертаваше гърдите й, а ръкавите бяха прекалено дълги. Освен това, момичето сякаш беше станало по-ниско, отколкото беше предишния ден.

Когато се върнаха при останалите, Хелуърд забеляза, че и техните дрехи не им бяха по мярка. Катерина беше вързала ризата си на кръста, както преди, но Лусия я беше закопчала и плътно прилепналият плат се беше разтворил между копчетата.

Той се опита да се отърси от натрапчивата мисъл, но докато вървяха на юг, промяната ставаше все по-очевидна и комична. Като се наведе да се погрижи за бебето, Росарио сцепи дъното на панталоните си. Едно от копчетата на Лусия изхвърча, докато тя надигаше манерката с вода към устните си, а ризата на Катерина се скъса по шевовете при под мишниците й.

Повървяха още няколко мили надолу по линията и Лусия загуби още две копчета. Сега ризата й беше разтворена почти до долу и тя я завърза на възел, както беше направила Катерина. И трите момичета бяха навили краищата на панталоните си и беше ясно, че чувстват голямо неудобство.

Хелуърд даде сигнал за почивка на едно закътано място и те си устроиха лагер. След като се нахраниха, момичетата свалиха отеснените си дрехи и влязоха в палатката. Пошегуваха се с Хелуърд за собствените му дрехи: нямаше ли и те да се скъсат? Той остана да седи сам навън, още не му се спеше, а и не искаше да стои вътре с тях.

Бебето заплака и Росарио излезе от палатката, за да вземе храна. Хелуърд я заговори, но тя не му отвърна. Той я наблюдаваше как добавя вода към сухото мляко и гледаше голото й тяло, което не предизвикваше никакво сексуално желание у него. Беше я видял гола вечерта, но сега тя със сигурност изглеждаше напълно различно. Тогава тя беше почти с неговия ръст, а сега — по-ниска и дебела.

— Росарио, будна ли е още Катерина?

Тя кимна безмълвно и влезе обратно в палатката. Няколко секунди по-късно Катерина излезе и Хелуърд се изправи.

Те се погледнаха на светлината от лагерния огън. Катерина мълчеше, а Хелуърд не знаеше какво да каже. Тя също се беше променила… Миг по-късно към тях се присъедини Лусия и застана до Катерина.

Вече беше сигурен. По някое време през деня външността на момичетата се беше променила.

Той се вгледа в двете. Вчера, голи край потока, телата им бяха издължени и гъвкави, гърдите закръглени и налети.

Сега ръцете и краката им изглеждаха по-къси и по-набити. Раменете и бедрата им бяха по-широки, а гърдите не толкова заоблени и по-провиснали. Лицата им бяха по-закръглени, а вратовете им по-къси.

Те пристъпиха напред и застанаха пред него. Лусия взе катарамата на панталоните му в ръцете си. Устните й бяха влажни. От преддверието на палатката ги наблюдаваше Росарио.

НА СУТРИНТА ХЕЛУЪРД видя, че за една нощ момичетата са се променили още повече. По негова преценка сега никоя от тях не беше по-висока от метър и половина, говореха по-бързо отпреди, а гласовете им бяха станали по-високи.

Никоя не успя да влезе в дрехите си. Лусия се опита, но не можа да напъха краката си в панталоните и скъса ръкавите на ризата си. Когато напускаха лагера, изоставиха дрехите си и продължиха пътя си голи.

Хелуърд не можеше да откъсне очи от тях. С всеки изминал час промяната в тях като че ли ставаше все по-очевидна. Сега краката им бяха толкова къси, че успяваха да правят само малки крачки и той беше принуден да ходи бавно, за да не изостават зад него. Освен това забеляза, че докато вървяха, стойката им се изкривяваше все повече и повече, сякаш се накланяха назад.