Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

Брух се обърна към мен.

— Вие ли сте Хелуърд Ман, сър?

— Да, аз съм.

— На каква възраст сте, сър?

— Шестстотин и четирийсет мили.

— Осъзнавате ли важността на тази възраст?

— Поемам отговорностите на възрастен.

— Как най-добре ще изпълнявате тези задължения, сър?

— Желая да бъда приет за чирак в гилдия от първа степен по мой избор.

— Направихте ли този избор, сър?

— Да, направих го.

Брух се обърна към платформата. Той повтори отговорите ми на събралите се мъже, въпреки че според мен те би трябвало вече да са ги чули.

— Желае ли някой да разпита чирака? — запита Навигаторът другите мъже на платформата.

Никой не отговори.

— Много добре. — Навигаторът се изправи. — Елате напред, Хелуърд Ман. Застанете така, че да ви виждам.

Брух отстъпи встрани. Слязох от подиума и тръгнах към малкия бял пластмасов кръг, инкрустиран в килима. Застанах в средата. Няколко секунди всички ме наблюдаваха мълчаливо.

Навигаторът се обърна към един от мъжете до него.

— Тук ли са лицата, направили предложението?

— Да, милорд.

— Много добре. Тъй като този въпрос засяга само гилдиите, нека всички останали да напуснат и да ни оставят сами.

Навигаторът седна и мъжът, застанал вдясно от него, пристъпи напред.

— Има ли тук лица, които не са членове на гилдии от първа степен? Ако е така, нека ни направят честта да се оттеглят.

Забелязах как застаналият зад мен и малко встрани Брух се поклони леко към платформата, след което напусна залата. Той не беше сам. От групата хора на основното ниво около половината напуснаха помещението през няколкото изхода. Онези, които останаха, се обърнаха с лице към мен.

— Сред нас има ли непознати? — попита мъжът на платформата. Мълчание. — Чирак Хелуърд Ман, намирате се в присъствието на избрани членове на гилдиите от първа степен. Такова събиране не е обичайно в града и трябва да се отнесете към него с подобаваща сериозност. То е във ваша чест. След като преминете периода на чиракуване, ще станете равен на тези хора и ще сте длъжен да спазвате, точно като тях, правилата на гилдиите. Разбирате ли?

— Да, сър.

— Избрали ли сте гилдията, в която искате да постъпите? Моля, посочете я, за да го чуят всички.

— Искам да стана Изследовател на бъдещето — отговорих аз.

— Много добре, това е приемливо. Аз съм Изследовател на бъдещето Клаузвиц и оглавявам вашата гилдия. Около вас са останалите Изследователи на бъдещето, както и представители и ръководители на други гилдии от първа степен. Удостоени сме с присъствието на Милорд Навигатора Олсън в средата.

Както ме беше научил Брух по-рано, аз се поклоних ниско към Навигатора. Поклонът беше единственото, което си спомнях от инструкциите му: той ми беше казал, че не знае нищо за подробностите около тази част на церемонията, само че трябва да покажа подобаващо уважение към Навигатора, когато официално ме представят пред него.

— Някой ще направи ли предложение за приемане на чирака?

— Сър, аз искам да го предложа. — Това беше гласът на баща ми.

— Изследовател на бъдещето Ман направи предложение. Някой ще го подкрепи ли?

— Сър, аз ще подкрепя предложението.

— Строителят на мостове Леру подкрепи предложението. Има ли някой против?

Настъпи дълго мълчание. Клаузвиц повтори въпроса си още два пъти, но никой не повдигна възражения срещу мен.

— Така да бъде — каза Клаузвиц. — Хелуърд Ман, предлагам ви клетвата на гилдия от първа степен. Можете — дори и на този късен етап — да откажете да я приемете. Но ако положите клетвата, ще бъдете обвързан от нея за остатъка от живота си в града. Наказанието за нарушаване на клетвата е екзекуция по съкратената процедура. Напълно ясен ли съм?

Бях шокиран. Никой не ми беше споменавал нищо за това; нито баща ми, нито Джейз, нито дори Брух не ме бяха предупредили. Може би Брух не знаеше… но защо баща ми не ми беше казал?

— Е?

— Сега ли трябва да реша, сър?

— Да.

Беше ми напълно ясно, че няма да ми позволят да зърна клетвата, преди да реша. Нейното съдържание вероятно допринасяше за запазването на тайната. Почувствах, че нямам почти никакъв избор. Бях стигнал твърде далеч и вече усещах натиска на системата върху себе си. Да стигна дотук — да бъда предложен и приет — и след това да се откажа от клетвата беше невъзможно или поне на мен ми се струваше така в този момент.

— Ще приема клетвата, сър.

Клаузвиц слезе от платформата, приближи се към мен и ми подаде едно бяло картонче.