Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Хауърд стана и залата гръмна от аплодисменти.

Болтън говори още двайсет минути. Завърши многословно, като спомена, че друга приятна страна на професията му е компанията, която трябва да поддържа.

— Благодаря ви много.

И се поклони, готов да се оттегли.

Изправи се дребен мъж с черна коса и заядлива физиономия и в залата се понесе тих ропот.

Ръкоплясканията стихнаха. Болтън и ниският мъж се взираха един в друг.

Някой близо до дребосъка се опита да го накара да си седне, но той се възпротиви и остана невъзмутим. Болтън се усмихна приветливо и попита:

— Имате ли въпроси, професор Колчевски?

Касмир Колчевски, почти легендарният археолог, нападнат от охранителен робот.

— Имам.

Алекс се пресегна към чашата си с вино и каза:

— Това ще е интересно.

— Защо? Какво става?

— Той не одобрява нашия занаят и най-вече онези от нас, които провеждат разкопки.

— Приписвате си заслуги за доста неща — поде Колчевски. Нямаше ораторската дарба на Болтън, но това, което липсваше на гласа му като тембър, се компенсираше от вложената страст. Обърна се, за да обхване с поглед публиката. Имаше сбръчкано и обветрено лице и издължена челюст. Очите му блестяха от гняв. — Предполагам, че вече нищо не трябва да ме изненадва, но ето ме тук, стоя и ви слушам как отдавате почести на този крадец, на този вандал. Той се изправя пред вас и говори, сякаш е почтен човек. Сякаш допринася с нещо. Вие му ръкопляскате, защото той ви казва неща, които ви се иска да вярвате за себе си. — Обърна се към Болтън. — Ще ви кажа с какво допринасяте.

Видях раздвижване покрай вратите. Хората от охраната си запроправяха път между масите към Колчевски.

— Опустошили сте безброй места из Конфедерацията и отвъд нейните граници. И дори да не сте го направили лично, сте го сторили чрез посредник. Направили сте го, като сте подкрепили… — Някой го сграбчи и започна да го дърпа от масата. — Пуснете ме! — закрещя той.

Висока жена от охраната се появи зад него с още двама. Говореше му нещо.

— Не — извика той. — Определено не можем да си позволим това, нали? Не е хубаво да се изтъква истината.

Продължи да се бори. Пристигнаха подкрепления. Някой от масата започна да се бие с единия от охранителите. Друг се свлече на пода. А в това време Колчевски, притиснал ръце към гърдите си, ревеше:

— Ще си тръгна сам, но това е свърталище на крадци. Нищо повече.

Охранителите го завлачиха към изхода, а той продължи да се съпротивлява. Не можех да не му се възхитя.

Няколко минути след като го изведоха, чухме гласове отвън. Болтън не мръдна от мястото си на подиума през цялото време. Когато всичко утихна, приглади сакото си и се усмихна на публиката.

— Всичко е част от шоуто, приятели. Почакайте да видите какво следва.

Може да се каже, че вечерното настроение беше потиснато. Смесихме се с гостите, а когато официалните церемонии приключиха, посетихме няколко от коктейлите. Алекс беше сигурен, че клиентът на Голдкрес трябва да е наоколо.

— Няма начин да пропусне това.

— Но как ще го откриеш? — попитах.

— Той ни познава, Чейс. Надявах се, че сам ще се издаде, може би ще прояви малко прекален интерес към нас. Може би ще ни гледа внимателно, докато говорим с агента му.

— И забеляза ли някого?

— Видях доста хора да ни наблюдават — каза той. — Но гледаха най-вече теб.

Последните му думи явно се отнасяха до вишневочервената ми вечерна рокля, която беше малко по-дръзка от дрехите, които носех обикновено.

Но дори да бе там, непознатият ни беше избегнал. В края на вечерта се върнахме в хотела с празни ръце.

Спах до късно. Влязох в офиса малко преди обяд и Джейкъб ми показа списък с обажданията. Сред тях имаше непознато име.

— Местна жена — обясни той. — Иска оценка.

Когато става въпрос за антики, истинските колекционери предпочитат да се заемат лично, особено ако смятат, че притежават потенциално ценен артефакт. Всъщност, когато става въпрос за подобни стоки, Алекс отказва да прави оценка от разстояние. Но повечето от нещата, които ни се показват, са с минимална стойност и няма нужда да се разглеждат отблизо, за да се установи това.

Получаваме много обаждания направо от улицата. Обикновено от хора, купили нещо при разпродажба в някакво имение или получили наследство. Проверяваха дали придобивката им не струва повече, отколкото им е казано. Когато го правят с убеждението, че няма какво да загубят, се обаждат на нас. Поглеждам предмета и давам оценката си. Дипломатично, разбира се. Истината е, че не съм експерт в областта на антиките, но веднага разпознавам боклуците. Ако не съм сигурна, прехвърлям разговора на Алекс.