Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Девет хиляди години са много време. И никой освен неколцина историци не мисли особено за тях.

Така че Джейкъб тръгна да търси „Търсач“. Когато не откри нищо, започна да възстановява подробни описания на по-известни междузвездни кораби с идеята, че може да попадне на сходно име.

— Може би преводът не е точен — каза той. — Английският е бил неясен език.

Така че прегледахме данните за „Отмъстител“, който е играл важна роля в първата междузвездна война между Земята и три от колониите й в началото на трийсет и трети век. Както и за „Ласитър“, първия корсарски кораб в дълбокия космос. И за „Караки“ от трийсетия век; най-големия кораб на своето време, който беше закарал рекорден товар от жизненоважни стоки до Регулус IV, за да сложи началото на колонията. И за „Чао Хуанг“, отвел екип от лекари до Маракайбо, когато, противно на всички очаквания, човешките заселници били поразени от местна чума. (Това се случило по времето, когато експертите все още вярвали, че микроорганизмите, пренасящи болестта, могат да атакуват само същества, развили се в същата биосистема.)

Имаше безкрайна информация за „Токио“, първия междузвезден кораб, изчезнал в междинните измерения. Имаше снимки на капитана и помощник-капитана, на голяма част от пътниците, на трапезарията и машинното отделение. Всичко, което бихте искали да узнаете. Освен къде се е дянал.

И за най-известния от всички космически кораби, „Кентавър“, извършил първия полет до съседната на земното слънце звезда, за който били потребни седем седмици само в едното направление. Няма как да не се усмихнете на това: седем седмици, за да се изминат четири светлинни години.

Но никъде не се споменаваше „Търсач“. Или „Изследовател“. Имаше „Вояджър“. Всъщност дори три. Явно е било популярно име. Имаше дори „Ловец“.

Малко предмети са оцелели от третото хилядолетие. Повечето от тях са или керамични, като чашата на Ейми Колмър, или пластмасови. В нашия бизнес съществува аксиомата, че най-евтините вещи траят най-дълго.

Не познавах експерт по епохата, така че проверих регистрите и избрах произволно един от тях — професор в университета в Баркрос. Името му беше Шепърд Маркард. Изглеждаше млад, но беше писал усилено върху въпросния период и беше признат от колегите си.

Обадих се и се свързах безпроблемно. Маркард беше хубав мъж, висок и червенокос, по-привлекателен, отколкото снимката подсказваше.

— Повечето от флотските и корабните записи от тази епоха са изгубени — каза ми той. — Но ще видя с какво разполагам и ще ви се обадя.

На следващия ден посетих виртуално много музеи и изгубих доста време да разглеждам артефакти от третото хилядолетие. Видях пластмасова кутия, вероятно за грим, електронно устройство, за чиято функция можеше само да се гадае, чифт женски обувки с високи токчета, няколко писалки, лампа, диван, лист хартия в ламинирана подвързия, описан като „част от вестник“. Не знаех какво е вестник, нито някой сред познатите ми беше чувал за такова нещо. (По-късно Маркард ми каза, че това е информация, отпечатана на хартия и разпространявана физически в голяма област.) Имаше мъжка шапка с козирка и монета с орел от едната страна. Метални пари.

„Съединени американски щати“.

„Уповаваме се на Бог“. Беше от 2006-а и това означаваше, че има само една по-стара известна монета.

Прегледах изложбите и когато видях всичко, което ме интересуваше, се отправих към една от читалните и отворих информационен файл.

Третото хилядолетие беше бурна епоха. Земята беше пренаселена. Обитателите й, изглежда, непрекъснато водеха войни — заради политика, територии или заради религиозни различия. Политическите системи често бяха корумпирани и нестабилни.

Имаше сериозни екологични проблеми, причинени от Индустриалната епоха, а влошаването на глобалния климат беше съвпаднало с властването на все по-жестоки политически лидери. Най-лошият сред тях беше Марко III, познат на американските си поданици като Великолепния.

В средата на двайсет и пети век, докато Марко бе пращал хората по затворите и бе убивал според настроенията си, Даян Хариман бе приключила своята основополагаща работа върху структурата на измеренията на пространствено-времевия континуум и двайсет години по-късно Ши-Ко Хан и Едуард Клийвър бяха създали междузвездния двигател.

След още четири години беше открит първият годен за обитаване свят. Не е изненадващо, че доста доброволци се бяха записали за пътуването към него.