Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Атлантида. Интава. Марголия. Всичко си дойде на мястото.

— Те са мит, нали?

— Всъщност не. Случило се е.

— Не са се интересували много от родния свят.

— Чейс, те са живели в общество, което номинално е било република…

— Но?

— Контролирало е църквите и е използвало училищата, за да индоктринира, вместо да обучава. Патриотизмът бил дефиниран като безрезервна подкрепа за лидера и флага. Всичко останало се смятало за измяна. Решенията на овластените не се подлагали на съмнение.

— Ако някой все пак го направел, в затвора ли са го пращали?

— В адския огън.

— Какво?

— Имаш божествено наложен дълг да се подчиниш на волята на президента. Кесаровото кесарю.

— Не това значи „кесаровото кесарю“.

— Е, разбирали са го превратно. Нежеланието да подкрепиш политическата власт, както и обществената, с мислите и действията си било пряка обида към Всемогъщия.

— Не е ли имало скептици?

— Сигурно. Но за тях не се знае много.

— Трудно е да се повярва, че хората са живели така.

— Значи е известен кораб?

— О, да.

— Искаш да кажеш, че „Откривател“ също е потънал в неизвестност?

— Именно. — Приведе се към мен и светлината на свещта освети редица бели зъби. — Чейс, ако тази чаша, за която ми разказа, е наистина от „Откривател“, не би могла да си мечтаеш за повече.

Виното и гризините се появиха.

— Казваш, че някаква жена е дошла от улицата и просто ти я е показала? Без никакво обяснение?

— Да. — Замислих се колко ли ще е доволен Алекс.

— Предполагам, че не я носиш със себе си?

Усмихнах се.

— Ако се бях опитала да я изнеса от офиса, Алекс щеше да получи сърдечен удар.

— И си сигурна, че е на девет хиляди години?

— Такива бяха показанията.

— Невероятно! — Подаде ми чаша вино и вдигна своята. — За марголианците!

— Точно така.

— И какво всъщност се е случило с тях?

Сви рамене.

— Никой не знае.

Виното беше добро. Свещи. Камина. И хубаво вино. И добри новини. Трудно може да се надмине такава комбинация.

— Съвсем ли са изчезнали?

— Да.

Сервитьорът се върна. Обичам да ям леки ястия дори когато някой друг плаща. Задоволих се с плодова салата.

Сервитьорът попита дали съм сигурна и ме увери, че „Пръските на Корделия“ са отличен избор.

— „Откривател“ — продължи Маркард — напуснал Земята на двайсет и седми декември две хиляди шестстотин осемдесет и осма година с приблизително деветстотин души на борда. Две години по-късно се върнали и взели нови деветстотин.

— Имало е и трето пътуване, нали? — Започвах да си спомням историята.

— Да. Другият кораб бил „Бремерхевън“. И двата извършили по три полета. Закарали малко над пет хиляди души в колонията.

— И никой не знае къде е тя? Как е възможно? Не можеш да напуснеш станцията, без да попълниш документите за полета.

— Чейс, говорим за началото на междузвездната епоха. Тогава не са имали много правила.

— Чий е бил корабът?

— На марголианците. Според записите бил ремонтиран след всеки полет.

— Май не е бил в най-добра форма.

— Не знам какво се е изисквало, за да се поддържа междузвезден кораб в онази епоха.

— Издирвали ли са ги?

— Трудно е да се каже. Записите са неясни. — Той допи виното си и се вгледа в ръба на чашата, който проблясваше на светлината на свещта. — Властите сигурно не са си дали много труд. Пък и колонистите не желаели да бъдат открити.

— Защо?

Лека усмивка се плъзна по устните му. Наистина изглеждаше добре. Помълча няколко секунди, наслаждавайки се на очарованото ми изражение или на физическите ми прелести, или пък на гризините. Сетне махна на келнера, който се появи с купа, пълна с орехи и грозде.

— Гледали на тях като на размирници. Те искали да се скрият, а правителството нямало нищо против.

— Защо са били размирници? — попитах.

— Някога била ли си на Земята, Чейс?

— Не, но от години искам да ида там.

— Трябва да го направиш. Оттам е започнало всичка. За един историк пътуването до Земята е абсолютно задължително. Ще отидеш и ще разгледаш огромните паметници. Пирамиди, статуи, язовири. Кулата Кинои. Мирабулис. Отбий се в Атина, където Платон и неговите съмишленици са дали началото на цивилизования свят. Посети Лондон, Париж, Берлин, Вашингтон и Токио. Санкт Петербург. Славни места от миналото. Центрове на силата по онова време. Знаеш ли какво представляват сега?

— Е, знам, че вече не са столици.

— Освен Париж. Париж е вечен, както казват. Чейс, Земята винаги е имала проблем: населена е с повече хора, отколкото ресурсите й могат да поддържат. Винаги е било така. Поне от Индустриалната епоха насам. Затова винаги има гладни, вечно върлуват болести. Етническите конфликти се изострят, когато времената са тежки. Нациите стават нестабилни, правителствата стават неспокойни и налагат ограничения. Индивидуалната свобода се изгубва. Там никога не са липсвали диктатори. Хората имат стари привички, стари омрази, остарели виждания, които предават от поколение на поколение и от които никога няма да се отърват. Населението на планетата сега е осем милиарда. Когато марголианците са напуснали, хората били два пъти повече. Можеш ли да си представиш как са живели?