Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

— Ще са доста стари — отговори Джейкъб. — Трябва ми известно време.

Поговорихме си още малко и той се зае със задачата си.

После съобщи:

— Не виждам нищо, свързано с тези кораби. Има шест проверени предмета, свързани със самите марголианци. И редица подозрителни вещи.

— Назови ги, ако обичаш. Проверените.

— Комуникационна система от някакъв вид. Химикалка с гравирано име: Джейс Тао-Ки. Тао-Ки е бил влиятелен член на групата и е допринесъл значително за консолидацията й. Има също паметна плоча за стена с написана от обществена организация възхвала на марголианците. Игла за вратовръзка с техния символ — факла. Портрет на самия Хари Уилямс. И екземпляр от „Походът на славата“, подписан от авторката — Кей Уалис. Творбата е свидетелство за това как са организирали мисията си. Подписът е избелял, но може да се види на ултравиолетова светлина. И шестте предмета са оставени от марголианците преди заминаването им.

— Коя е Кей Уалис?

— Една от основателките на организацията. И една от основните й защитнички, когато хората започнали да им се присмиват. Записите са неясни, но, изглежда, е умряла преди последните полети. Така и не напуснала Земята. — Млъкна, вероятно в очакване на коментар. Но такъв нямаше. — Уалис е изложила техните възражения срещу различни политически действия на правителството в „Походът на славата“. В основни линии тези хора се тревожели, че всяко поколение е подложено на различни идеологии, които, веднъж насадени, е трудно да се изкоренят, затормозяват независимото мислене и водят до подклаждане на омраза. Казва го в прав текст — поставете религиозните групи под контрол; управлявайте корпоративните организации; признайте, че несъгласието е здравословно; осигурете равни условия за всички.

Ако американското общество — това е било в Америка, нали така? — Да, ако американското общество е било толкова потисническо, как тогава са издали книгата?

— Публикувана е в Китай — отговори Джейкъб, — една от последните крепости на демокрацията на планетата.

— Марголианците не са били наистина възпрепятствани — отбелязах.

Алекс присви очи и рече:

— Имали са ресурси. Но ако нямаш свобода на действие, възпрепятстван е точната дума. — Записа си нещо в бележника. — Да поговорим за артефактите.

Поиска списък с цените при последните продажби на марголиански артефакти. Джейкъб докладва, че две от седемте са били тайни. Другите четири се показаха. Алекс въздъхна:

— Не е зле.

Наистина. Химикалката на Тао-Ки беше продадена за сума, надвишаваща приходите ми за няколко години. А аз получавах добри пари. Другите бяха още по-скъпи.

Алекс потри ръце.

— Добре. Тя трябва да си извади документи за собственост, преди да предприемем официални действия.

Говореше за Ейми, разбира се.

— Ще се погрижиш ли за това? — попитах.

Тук имаше нужда от преговори, а това беше неговата специалност.

— Свържи се с нея и разбери дали е склонна да се видим в „Хилсайд“ за по едно питие.

Обадих се на Ейми. Тя реши, че се е случило нещо хубаво, и ме притисна за информация. Обясних й, че все още събираме данни, но Алекс иска да й зададе още няколко въпроса. Не ми повярва, разбира се. Но това нямаше значение. На срещата в „Хилсайд“ Алекс щеше да я предупреди да не споделя добрите вести с никого, докато не се уверим, че никой няма да оспорва правата й върху чашата. Трябваше да го направим, за да се подсигурим, защото ние щяхме да осъществим продажбата.

— Ще бъда там — каза тя.

Алекс беше сложил чашата в сейфа. Аз повиках образа й и се зачудих каква ли е историята й.

Вероятно някой я беше взел като сувенир още преди „Откривател“ да е бил свързан с марголианската миграция. Или може би е била на кораба при първите едно или две пътувания до колонията и е била свалена от него при завръщането му за третата мисия. Не беше много вероятно, но бе възможно. Ако случаят наистина беше такъв и успеехме да го докажем, чашата щеше да стане невероятно ценна. Но беше трудно да се установи подобно нещо.

Когато го споменах, Алекс каза да не се въодушевявам прекалено.

— Пътуването със свръхсветлинна скорост е било голямо достижение през двайсет и седми век — рече той. — Най-вероятно някой е откупил правата върху марката и е произвеждал чаши, униформи и всякакви сувенири за „Откривател“, за да се продават на широката публика.

Английските букви изглеждаха особено екзотични. Маркард беше произнесъл името на кораба и на стандартния език, и на английски, за да ми направи удоволствие. Но призна, че има известна неяснота относно произношението. Нямаше запазени аудиозаписи от онзи период, затова никой не знаеше със сигурност как точно е звучал този език.