Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

— И така — казах, — Значи марголианците са били потиснати и са се опитвали да открият място, където да изхранват децата си.

— Не. Те са били в другия край на скалата. Били са интелектуалци и са имали достатъчно богатства. Но не им е харесвала нездравословната обстановка. Нездравословна и физически, и духовно. Имали диктатор. Теократ на име Карвала, който бил сравнително безобиден в сравнение с другите диктатори. Но все пак бил диктатор. Контролирал медиите, училищата, църквите. Трябвало да ходиш на църква или да си понесеш последствията. Училищата били центрове за индоктринация.

— Трудно е да се повярва, че хората са се съгласили да живеят така.

— Били са научени да приемат властите много сериозно. По времето на Карвала, ако не правиш, каквото ти е заповядано, изчезваш безследно.

— Започвам да разбирам защо са искали да напуснат.

— Водил ги Хари Уилямс.

Още едно име, което, очевидно, се очакваше да знам.

Той обясни:

— Бил комуникационен магнат и от години бил свързан с различни социални и политически движения. Опитвал се да осигури храна за гладните деца и да направи медицинската помощ достъпна. Но си навлякъл беди чак когато се опитал да внесе промени в образованието.

— Какво се случило?

— Властите не харесали основната му идея, а тя гласяла, че децата трябва да подлагат всичко на съмнение.

— О!

— Нарекли го непатриотичен.

— Не се учудвам.

— Атеист.

— Бил ли е?

— Бил е агностик, което е също толкова лошо.

— Сигурно, в подобно общество. Каза, че било теокрация, нали?

— Да. Държавният глава бил и водач на църквата.

— Какво станало с Уилямс?

— Петнайсет години затвор. Или седемнайсет. Зависи на кои източници се доверяваш. Трябвало да бъде екзекутиран, но имал влиятелни приятели.

— Значи е излязъл?

— Да, излязъл е. Но в затвора решил, че трябва да направи нещо. Революцията била невъзможна. Така че най-доброто решение било бягството. Джоузеф Марголис бил прав — твърди се, че на среща със своите съмишленици казал, че никога няма да са в състояние да променят нещата.

— Предполагам, че Джоузеф Марголис е човекът, на когото са кръстени?

— Точно така.

— Кой е той?

— Британски министър-председател. Герой и очевидно малко философ.

— За какво е бил прав?

— Че комуникационните технологии лесно водят до заробване. Че е много трудно да се поддържа индивидуалната свобода. Обичал да цитира обръщението на Бенджамин Франклин към американския народ: „Дадохме ви република. Сега се погрижете да я запазите.“

Видя, че и името на Франклин ми е непознато, усмихна се и понечи да обясни, но аз бях схванала идеята.

— По онова време не е имало колонии, нали?

— Само две малки, но те били под контрола на родния свят.

— И правителството се е примирило с намеренията им?

— Дори ги насърчило и предложило помощта си. — Маркард се загледа към океана. — На добър час на размирниците, но това означавало да издадат местоположението на колонията. Уилямс искал да се изплъзне от контрола им. Затова трябвало да тръгнат сами.

— Невъзможно.

— Някои от марголианците също мислели така. Но той ги убедил, че могат да създадат райско кътче, дом за човечеството, който да въплъщава свободата и сигурността. Идеалното място за живеене.

— И други са се опитвали — вметнах.

— Да, но марголианците били отчаяни. Изпращали хора да се оглеждат за подходящия свят. Когато го открили, запазили местоположението му в тайна, купили два кораба и потеглили.

— Това е невероятна история.

— Хари тръгнал с последната група, повече от четири години след първия полет. Твърди се, че казал пред медиите, че там, където отиват, дори Бог няма да може да ги намери.

Сервитьорът допълни чашите ни.

— И наистина никой не ги е намерил — вметнах аз и поклатих глава.

— Не, доколкото ни е известно.

Алекс е доста сдържан. Ако избухне пожар, той просто ще отбележи, че е разумно да се отправим към вратата. Затова вестта, че чашата е свързана с известен кораб и неразкрита мистерия, не го накара да затанцува от радост. Но видях проблясък на задоволство в очите му.

Извика Джейкъб и той отговори с няколко тона от Осмата на Перигрин. Величествените акорди, на фона на които обикновено се появяват героичните фигури в симулациите. Алекс му каза да престане да се занася.

— С какво мога да ви услужа? — попита Джейкъб, докарвайки най-дълбокия възможен баритон.

Алекс сбърчи вежди и поде.

— Искаме да знаем дали някакви артефакти от двата кораба на марголианците, „Откривател“ и „Бремерхевън“, са излизали на пазара.