Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Беше увила чашата в мек ленен плат и я носеше в найлонова торба. Когато всички седнахме, тя отвори торбата, разви плата и постави чашата пред Алекс.

Той я огледа внимателно. Хапеше устни, правеше гримаси и накрая я сложи пред големия четец на Джейкъб.

— Какво ще ни кажеш, Джейкъб?

Лампичката в горната част на четеца примигна. Придоби кехлибарен оттенък. Стана червена. Потъмня, а после заблестя ярко. Общо взето, мина през целия спектър. Процесът отне около две минути.

— Предметът е направен от…

— Джейкъб — прекъсна го Алекс. — Колко стара е?

— Бих казал, че предметът е създаден през третото хилядолетие. Най-добрата оценка е 2600 година по земния календар. Възможна грешка — плюс, минус двеста години.

— Какво гласи надписът?

— На флага пише: „Пристигането на Новия свят“. А знаците от другата страна са обозначения: МФР 171. Има още една дума, за която не съм сигурен.

— Да не би да е от някакъв офис?

— Буквите вероятно означават „Междузвезден флотски регистър“.

— От кораб ли е? — попитах.

— О, да. Не мисля, че може да има съмнение в това.

Ейми дръпна ръката ми.

— Колко струва?

Алекс призова към търпение.

— Джейкъб, другата дума е вероятно името на кораба, нали?

— Мисля, че е така. Превежда се като „търсач“. Или „изследовател“. Нещо подобно.

Лампичките угаснаха. Алекс вдигна внимателно чашата и я сложи на бюрото. Погледна я през увеличителната система и каза:

— В сравнително добро състояние е.

Ейми вече едва се удържаше.

— Слава Богу. Имах нужда нещо да излезе.

Алекс се усмихна. Тя вече си мислеше какво ще си купи.

— Как може да е толкова стара? — попита посетителката ни. — Моите завеси са нови, а вече са започнали да се разпадат.

— Керамична е — обясни Алекс. — Керамиката издържа доста време.

Извади мек плат и внимателно обтри чашата.

Жената отново попита колко ще платим.

Лицето на Алекс придоби изражението, което той винаги използваше, когато не желаеше да отговори направо на даден въпрос.

— Обикновено не сме купувачи — рече. — Ще направим малко проучване. После ще видим ситуацията на пазара. Но съм сигурен, че ако си търпелива, ще получиш доста сносна цена.

— Неколкостотин?

Алекс се усмихна бащински и кимна.

— Не бих се изненадал.

Тя плесна с ръце.

— Чудесно. — Погледна ме за миг, после пак се обърна към Алекс. — Какво трябва да направя сега?

Не е необходимо да правиш нищо. Да караме стъпка по стъпка. Първо да разберем с какво точно разполагаме.

— Добре.

— Имаш ли доказателство за собственост?

Изражението й се промени. Устните й се разтвориха и усмивката й угасна.

— Подарък ми е.

— От бившия ти приятел.

— Да. Но вече е моя.

Алекс кимна.

— Добре, но ще трябва да добавим документ, който установява това. За да се удостовери, че имаш право да извършиш продажбата.

— Няма проблем. — Изглеждаше неуверена.

— Защо не оставиш чашата при нас? Ще видим какво още можем да разберем и ще ти се обадим.

— Какво мислиш? — попитах Алекс, когато тя си отиде.

Изглеждаше доволен.

— Девет хиляди години? Някой ще се радва да плати огромна сума, за да сложи тази чаша над камината си.

— Мислиш ли, че наистина е от кораб?

Той отново оглеждаше чашата през увеличителната система.

— Вероятно не. Идва от епоха, когато междузвездните пътувания са били в зората си. Най-вероятно е била част от рекламна кампания или е просто сувенир. Но няма значение: едва ли е възможно да се установи дали е била на кораб, или не.

Това, което наистина искахме, беше недвусмислено потвърждение: да, тя наистина е пътувала с този „Търсач“, а още по-добре — била е собственост на капитана. В идеалния случай щяхме да открием, че „Търсач“ е записан някъде, че е постигнал нещо забележително, или, още по-добре — разбил се е и отгоре на всичко неговият капитан е известна историческа личност.

— Заеми се с това, Чейс. Нека и Джейкъб потърси.

Има почти мистична привлекателност в идеята за изгубен свят, за Атлантида някъде там. Място, където обикновените проблеми на всекидневния живот са прокудени, където всеки живее в замък, където всяка нощ се вдига празненство, където всяка жена е възхитителна, а всеки мъж — благороден и смел.

Лескю Харкин, „Памет, мит и съзнание“, 1376

Записите за третото хилядолетие са изпълнени с празнини. Знаем кои са били политическите лидери, знаем кога и къде са започвали войните (макар и невинаги да сме наясно защо), знаем кои са били прочутите артисти, литературните движения, религиозните конфликти. Знаем за заплахите, отправяни от различните нации. Но имаме много смътна представа как са живеели хората, как са прекарвали времето си, какво наистина са мислили за света, който обитават. Знаем за атентати, но невинаги сме наясно с причините за тях. Нито дали, когато са се случвали, обикновените граждани са скърбяли, или са въздъхвали с облекчение.