Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Всъщност лично аз не се наемах да го твърдя.

— Не знам дали в това е проблемът. Съжалявам. Не трябваше да му казвам нищо.

— Всичко е наред. Вероятно е била комуникационната система.

— Както и да е. Слушай, Чейс…

— Да?

— Не бих желала да останеш с усещането, че не можеш да споделяш с мен.

— Знам. Не се притеснявай.

— Следващия път…

— Знам.

Фен Редфийлд, стар приятел на Алекс от полицията, беше във вилата, когато се върнах. Алекс му беше казал какво е станало. Не беше официално оплакване, разбира се. Такова не можеше да се направи.

— Но има възможност някой да е подслушвал.

— Ще ми се да можех да помогна — каза той. — Хора, просто трябва да сте по-внимателни какво говорите по необезопасена връзка.

Фен беше нисък, набит, ходеща бъчва със зелени очи и дълбок басов глас. Никога не се беше женил, обичаше да купонясва и редовно играеше карти в малка група заедно с Алекс.

— Не е ли незаконно да се подслушва? — попитах.

— Всъщност не — отвърна той. — Подобен закон би бил неприложим.

Сетне направи гримаса, за да покаже, че мисли по въпроса.

— Но е незаконно да притежаваш оборудване, което го позволява. Мога да поразпитам, но това, което трябва да направиш, Алекс, е да инсталираш заглушаваща система.

Звучеше добре, но не беше особено практично, когато се опитваш да привлечеш обаждания от нови клиенти. Фен ни увери, че ще ни уведоми, ако научи нещо, което означаваше всъщност, че трябва да се оправяме сами.

Обядвахме, преди да се върнем в офиса. Алекс много обича да обядва. Смята, че добрият обяд е смисълът на живота. Така че спряхме в „Парамаунт хаус“ и докато похапвахме сандвичи с картофена салата, решихме, че ще използваме криптосистема, която да обезопаси обажданията между Алекс и мен и между офиса и по-големите ни клиенти. И до Уинди.

Въпреки че не успя да спечели от Гидеон V, „Рейнбоу“ просперираше. Алекс имаше много пари. Голяма част от тях дойдоха благодарение на статуса му на знаменитост, придобит от мисиите „Тенандром“ и „Поларис“. Но и преди тях си бе заможен. Беше добър бизнесмен и всички му вярваха. Ако притежавате артефакт, който искате да оцените, можете да го занесете на Алекс и да получите искрено мнение. В нашия бизнес репутацията е всичко. Добавете вродената му честност към факта, че знае поне колкото всеки от конкурентите, и гения му във връзките с обществеността и ще получите формулата за доходоносна дейност.

Представителството на „Рейнбоу“ заема първия етаж на къщата му — стара провинциална вила, която някога била използвана за странноприемница за ловци и туристи, преди цивилизацията — или развитието — да сложи край на това. Според традиционната история Джордж Шейл и екипът му се приземили аварийно в околността — първото кацане на Римуей. Алекс, който беше израснал тук, твърдеше, че е търсил следи от събитието. След няколко хиляди години, естествено, едва ли щеше да се е запазило нещо, дори да се приемеше, че мястото е същото. Но това беше накарало младия Алекс да се заинтересува от история и особено от онази й част, която включваше копаене и извличане на артефакти. Останки. Парчета от друго време.

Аз съм неговият пилот, нещо като управител и единствен служител. Длъжността ми е изпълнителен асистент. Можех да се нарека както си поискам, включително и началник-операции.

Върнахме се от целианската база в средата на зимата. Известихме клиентите си, че сме си у дома, и направихме обещаващи запитвания за нови артефакти. Не — всъщност цял следобед обяснявах, че не сме донесли нищо. Бяхме претърпели фиаско.

Беше един от онези оловносиви дни, които предшестват неизбежния сняг. Вятърът духаше от север и буквално виеше срещу къщата. Все още бях затрупана с работа, когато Алекс слезе от апартамента на горния етаж. Носеше дебел сив пуловер и черни панталони.

Среден на ръст е и всъщност всичко у него е средно. Изобщо не може да се нарече внушителен, докато светлината не изгрее в тъмнокафявите му очи. Веднъж казах някъде, че не се интересува от антиките заради самите тях, а ги цени само като източник на доходи. Той беше видял този коментар и силно се възмути. И тук ще призная, че може би бях сгрешила. Все още беше ядосан заради онова, което наричаше „оплячкосването на Гидеон V". И осъзнах, че това не е просто недоволство, че някой ни е изпреварил.

— Открих ги — съобщи ми той.

— Кое, Алекс?

— Артефактите.

— Целианските предмети?

— Да.

— Появили са се на панаира?