Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Никой не знаеше. Но станцията, на неколкостотин светлинни години от най-близкия населен свят, щеше да бъде невероятно съкровище за „Рейнбоу Ентерпрайзис“. Целианците, по време на златната си епоха, са били романтична нация, отдадена на философията, драмата, музиката и изследванията. Смяташе се, че са навлезли по-навътре в Аурелианския куп от всеки друг клон на човешкия род. Гидеон V бе бил основна цел за техните усилия. Алекс беше убеден, че те са стигнали и по-далеч, чак до басейна. Ако се окажеше вярно, още много неща можеха да бъдат открити.

Преди няколко столетия целианската цивилизация бе започнала рязко да запада. Беше избухнала гражданска война, правителствата се бяха сринали сред хаоса и в крайна сметка се бе наложило светът им да бъде спасяван от другите членове на организацията, известна като Пакта. Когато всичко приключило, дните им на величие били отминали. Целианците загубили пламъка, бяха станали консервативни, интересуваха се повече от удобствата, отколкото от изследванията. Днес те са вероятно най-назадничавото планетарно общество в Конфедерацията. Гордеят се с миналото си и се опитват да го носят като ореол.

Бяхме в „Бел-Мари“, може би на двайсет хиляди километра от газовия гигант, когато куполите изплуваха пред нас. Алекс си изкарва прехраната, като изкупува и препродава артефакти и от време навреме открива изгубени находища. Бива го в това, сякаш има почти телепатична връзка с руините. Но ако споменете това пред него, той ще се усмихне скромно и ще припише всичко на късмета. Каквато и да е причината обаче, тя превърна „Рейнбоу Ентерпрайзис“ в доста доходоносно предприятие и ми донесе повече пари, отколкото съм мечтала.

Тринайсетата луна беше голяма, третата по големина сред двайсет и шестте, най-голямата без атмосфера. По тези причини беше и първото място, където решихме да погледнем. Големите луни са по-подходящи за бази, защото осигуряват приемливо ниво на гравитация и не се налага тя да се създава изкуствено. Но пък атмосферата винаги усложнява нещата.

Вакуумът има и друго предимство: действа като консервант. Всичко, оставено от целианците, когато са затворили мястото преди шест века, най-вероятно щеше да е напълно запазено.

Ако можеше да се насочи слънчева светлина към тъмните пръстени на Гидеон, те сигурно щяха да са възхитителни. Бяха усукани и разделени на три или четири различни снопа. Не съм съвсем сигурна. Зависи от ъгъла на наблюдение. Тринайсетата луна се намираше точно отвъд най-външния пръстен. Движеше се по орбита на няколко градуса над и под тяхната равнина и сигурно щеше да е впечатляваща гледка, ако имаше светлина. Гледан от станцията, газовият гигант като че не помръдваше от мястото си на половината път сред небето над редицата малки хълмове. Мрачно, потискащо присъствие, като червено петно сред звездите.

Оставих „Бел-Мари“ на орбита и се спуснахме със совалката.

Луната беше осеяна с множество кратери на север и по протежение на екватора, а в южната част имаше равнини, възвишения и каньони. Имаше и няколко планински вериги с високи голи гранитни върхове. Куполите бяха разположени на средата между екватора и северния полюс, на сравнително равна повърхност. Антените бяха на запад, на изток се издигаха планини. Гъсенична наземна машина беше оставена в средата на комплекса.

Куполите изглеждаха в добро състояние. Алекс ги оглеждаше доволно. Виждаха се и шест от луните. Бяха бледи, призрачни, с едва доловими очертания в мъждивата светлина на централната звезда. Ако не знаеш, че са — там, може и да не ги забележиш.

Приземихме се, изключих двигателите и бавно преместих лоста за гравитацията. Алекс бе нетърпелив, смяташе, че страдам от излишък от женска предпазливост. Винаги е готов да потегли — „Да вървим, нямаме цял ден“. Но пък, от друга страна, не обича неприятните изненади. А моята работа е да ги предотвратявам. Преди години пропаднахме през дъното на кратер в кухина и той не пропуска да ми го напомни.

Този път всичко изглеждаше наред. Алекс се хилеше доволно и се взираше през илюминатора, наслаждавайки се на момента. Когато отидеш на място, напуснато от векове, дори хилядолетия, никога не знаеш какво ще откриеш. Можеш да се натъкнеш на смъртоносни капани. Подовете могат да се срутят, стените да поддадат. В една космическа станция въздушното налягане се беше покачило дотолкова, че когато екипът от Службата за проучване се опита да влезе, тя избухна.