Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Тук са. От теб се иска само да не мърдаш и всичко ще бъде наред.

В отговор Себастиан издаде неопределим клокочещ звук. Оже вдигна ръка и даде знак на един от спасителите да се приближи:

— Това е момчето, Манкузо. Мисля, че най-напред трябва да се заемете с него.

— Такъв беше планът — изпука нечий друг глас в ухото й. — Отдръпнете се, Оже.

— И по-внимателно — предупреди ги тя. — Има лошо разкъсване от дясната страна…

Манкузо се извиси в костюма си над малкото момче.

— Спокойно, синко — чу тя. — Ще те оправят за нула време. Добре ли си там вътре?

— Боли — отговори задъхано Себастиан.

— Мисля, че трябва да побързаме — каза Манкузо, като извика и втория спасител с махване на прекалено мускулестата си ръка. — Не можем да рискуваме да го местим, не и при тази плътност на частиците.

— In situ [3] На място (лат.) — Бел. прев. ? — попита вторият спасител.

— Действайте.

Манкузо насочи лявата си ръка към момчето. В бронята му с приплъзване се появи отвор, от който изскочи дюзата на пулверизатор, а от пулверизатора започна да се излива сребристобяла материя, втвърдяваща се моментално при допир. Само за няколко секунди Себастиан се превърна в пашкул с размерите на човек, плътно опакован в кълбо от полупрозрачни нишки.

— Внимавайте — повтори Оже.

Сега и вторият екип се залови за работа, за да изреже с помощта на лазери правоъгълник в леда под Себастиан. От точката на разрязване се надигна нажежена пара. Направиха кратка пауза, като си даваха сигнали един на друг с пестеливи движения на ръцете. Първият екип се появи със сбруя на колела, приличаща на носилка. От люлката се спуснаха тънки метални челюсти и се скриха в леда под Себастиан. След това челюстите съвсем бавно започнаха да издигат плетеницата на пашкула — заедно с ледената основа под нея. Оже проследи как избутаха момчето настрани и го натовариха в първата спасителна машина.

— Беше просто драскотина — каза тя, когато Манкузо се върна при нея. — Няма нужда да се държите като полудели, само го плашите.

— Преживяването ще му се отрази добре.

— Вече преживя достатъчно за един ден.

— Е, не вярвам да му навреди чак толкова. Тук долу всички произшествия са спешни. Мислех, че вече си наясно с това, Оже.

— Проверете и момичето — посочи към кролъра тя.

— Ранена ли е?

— Не.

— В такъв случай е с нисък приоритет. Да видим първо за какво си рискувала живота на хлапетата, а?

Манкузо имаше предвид вестника.

— В товарната секция на кролъра е — отговори тя, като го поведе към повредената машина. В предната й част, под рамената на манипулаторите и инструментите, имаше мрежеста торбичка и отделение за допълнителен товар. Оже освободи ръчната ключалка и издърпа навън подноса. — Ето — каза тя и изключително внимателно извади вестника от преградата.

Манкузо подсвирна, показвайки, макар и с нежелание, че беше впечатлен.

— Къде го намерихте?

Тя посочи към един по-нисък район точно пред повредената машина:

— Там долу открихме кола.

— Имаше ли някой в нея?

— Беше празна. Разбихме люка на тавана и използвахме манипулаторите на кролъра, за да вземем вестника от задната седалка. Наложи се да подпрем машината на тавана, за да не я преобърнем. За нещастие таванът се оказа нестабилен.

— Може би защото тази каверна все още не е отбелязана като безопасна за хора — обясни й Манкузо.

Оже обмисли отговора си внимателно, осъзнавайки, че всяка нейна дума отсега нататък вероятно ще бъде вписана в протокола:

— Не понесохме големи загуби. Изгубихме кролъра, но фактът, че се добрахме до вестника ще ги покрие без проблеми.

— Какво се случи с момчето?

— Помагаше ми да стабилизирам машината, когато разкъса костюма си. Наредих му да лежи неподвижно и да изчака пристигането на кавалерията.

Тя върна вестника обратно в отделението. Буквите по него бяха все така ясни и четливи, както по времето, когато го бяха извадили от колата. Само това, че го държеше в ръце — и го бе огънала леко, — бе достатъчно една от анимираните реклами да се пробуди към живот: момиче на плажа, хвърлящо топка по посока на камерата.

— Доста добре, Оже. Изглежда този път извади късмет.

— Помогни ми да демонтирам подноса — каза тя, предполагайки, че едва ли щяха да направят опит да спасят целия кролър.

Двамата го измъкнаха, отнесоха го до най-близката машина и го плъзнаха в един от свободните слотове.

— А сега филмовите ленти — каза Манкузо.