Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— От нас се иска само да задържим положението, докато тя се върне.

— Което никога няма да се случи — рече Кюстин. — Когато се качи на онзи влак, тя си тръгна завинаги. И дори това, че й пазиш мястото отпред в тази кола, не може да промени факта.

— Мястото си е нейно.

— Няма я. — Кюстин въздъхна. — Това е проблемът с таланта: рано или късно го забелязва и някой друг. — Големият французин порови из джоба на сакото си. — Ето. Покажи на добрия човек документите ми.

Флойд пое пожълтелия паспорт и го остави на таблото редом със своя. Когато най-после достигнаха пропускателния пункт, часовият прехвърли набързо документите на Флойд и му ги подаде, без да каже дума. После си отбеляза с палец една страница в паспорта на Кюстин и се наведе, за да огледа хубаво задната част на матиса.

— По работа ли, мосю?

— Много бих искал — отговори тихо Кюстин.

— Какво имате предвид?

— Има предвид, че търсехме работа — намеси се дружелюбно Флойд. — Но за нещастие така и не намерихме нищо подходящо.

— Каква работа?

— Музика — отвърна Флойд, като показа вътрешността на колата с ръка. — За това са инструментите.

Часовият заби дулото на щампования си автомат в платнения калъф на контрабаса:

— В тази щуротия ще се поберат доста цигари. Отбийте в зоната за инспекция.

Флойд отново пусна на скорост стария матис и го принуди да се заклати напред. Излезе от колоната и паркира над улея, където часовите претърсваха заподозрените превозни средства. От едната страна имаше раирана дървена барака. В нея дежурните се забавляваха с игра на карти и евтина порнография. През ниската каменна стена от другата страна се виждаше чакълестият вълнолом. Точно до стената имаше празен стол и импровизирана маса върху дървени магарета, покрита с плат.

— Говори колкото е възможно по-малко — каза Флойд на Кюстин.

Часовият с автомата се върна на мястото си точно когато върху покрива на колата почука друг:

— Изкарайте всичко и го сложете на масата.

Флойд и Кюстин извадиха калъфа от задната врата на матиса. Беше по-скоро неудобен, отколкото тежък и бе покрит с дълбоки драскотини и вдлъбнатини. Някоя и друга в повече едва ли щяха да бъдат от значение.

— Да го отворя ли? — попита Кюстин.

— Разбира се — отвърна часовият. — И махнете инструмента, ако обичате.

Кюстин се подчини. Извади контрабаса и го остави внимателно до калъфа. Така на масата не остана почти никакво място.

— Готово — каза той. — Можете да прегледате калъфа, ако мислите, че ми е хрумнала гениалната идея да скрия в него нещо друго освен инструмента.

— Не ме тревожи калъфът — отговори часовият. Той даде знак на един от колегите си, седнал на сгъваем стол непосредствено до бараката. Мъжът остави вестника, който четеше и взе кутията си с инструменти… очевидно беше някакъв вид инспектор. — Тези двамата съм ги виждал и преди — продължи часовият. — Постоянно минават напред и назад по моста, все едно е на път да излезе от мода. Човек започва да си задава въпроси, не мислиш ли?

Инспекторът присви очи по посока на Кюстин:

— Този го познавам — рече накрая. — Работил си в полицията, нали? Беше някаква голяма клечка в Централното управление?

— Реших, че промяната в кариерата ще ми се отрази добре.

Флойд извади нова клечка за зъби от джоба на ризата си, пъхна я в уста и захапа колкото можеше по-здраво. Острият й край се впи в плътта му и успя да я разкървави.

— Голямо падение, а, от високопоставена работа в полицията до това? — продължи да настоява инспекторът, подготвяйки инструментите си за работа. — Независимо от всичко, може да са скрили нещо във вътрешността. Налага се да разглобим това сладурче на части.

Флойд видя как Кюстин рязко си пое дъх и сложи отбранително ръце върху контрабаса:

— Не говорите сериозно, нали? — попита невярващо той. — Това е инструмент. Не се разглобява.

— Oт опита си досега мога да заключа — отговори инспекторът, — че всичко може да бъде разглобено.

— Полека — намеси се Флойд. — Остави им го. Просто парче дърво.

— Най-добре послушай приятеля си — предложи часовият. — В думите му има смисъл, особено като се вземе предвид, че е американец.

— Моля, махнете ръцете си от инструмента — нареди инспекторът.

Кюстин не възнамеряваше да се подчини. Флойд не го обвиняваше, не и дълбоко в себе си. Контрабасът беше най-скъпата вещ, която французинът притежаваше, заедно с матиса, модел „Емикатр“. Като се изключеха инцидентните разследвания, които им изпадаха оттук-оттам, това бе и единственото, което стоеше между тях и крайната бедност.