Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Предупреждавам ви, че ситуацията е сериозна. И не ми се вярва разследването да се окаже просто.

— Това… не е съществен проблем. — Флойд си наля коняк в чашката, стояща на бюрото пред него. — За какъв случай говорим, мосю? — Вече прехвърляше възможностите наум. Изневерите винаги бяха доходни. Понякога му се налагаше да следи съпруга или съпругата със седмици. Същото важеше и за изгубените домашни любимци.

— Убийство — отговори Бланшар.

Флойд си позволи да отпие една сладко-горчива глътка коняк. Усети как настроението му спада също толкова бързо, колкото се бе покачило:

— Колко жалко. Не можем да се наемем с убийство.

— Така ли?

— Убийствата спадат към ресора на момчетата с бомбета. Говоря за онези от Ке [2] От Quai des Orfevres (Ке де-з-Орфевр) (фр.) — адресът на Главното полицейско управление в Париж — Бел. прев. . Няма да ми позволят и да припаря до такъв случай.

— Аха, точно там е работата. Полицията не смята, че става дума за убийство.

— Така ли?

— Твърдят, че вероятно става дума за самоубийство или злополука. И в двата случая не проявяват интерес. Знаете как е напоследък. Повече ги вълнуват собствените им разследвания.

— Мисля, че схванах. — По стар навик вече си водеше бележки: Бланшар, 13p., възм. убийство. Не беше кой знае какво, но ако прекъснеха разговора им, можеше да направи всичко възможно да се свърже с клиента отново. Надраска датата непосредствено до бележката и изведнъж си даде сметка, че са изминали шест седмици, откакто за последно е вписвал нещо в тефтерчето. — Да предположим, че от полицията са в грешка, но какво ви кара да смятате, че не става въпрос за самоубийство или произшествие?

— Познавах младата дама.

— И не смятате, че е била склонна към самоубийство?

— Не бих могъл да го твърдя със сигурност. Зная единствено, че не беше почитателка на височините… чувал съм го лично от нея… и все пак е паднала от балкона на петия етаж.

Флойд затвори очи и ги стисна здраво. Припомни си разбития контрабас, пръснат на трески върху облите камъни. Мразеше падащите от високо. Мразеше самата идея за тях, независимо дали бяха самоубийци, или не. Отпи от коняка с желание питието да прочисти образа от главата му.

— Къде е тялото? — попита той.

— Кремираха го, според собственото й желание. Умря преди три седмици, на двадесети септември. Доколкото знам, имаше аутопсия, но не изскочи нищо подозрително.

— Е, ами тогава… — Мислено Флойд вече се готвеше да задраска бележките си, убеден, че случаят няма бъдеще. — Може да е ходела на сън. Или да е била разстроена. Неподсигурен парапет на балкона? Полицията разговаря ли с хазаина?

— Да. Всъщност аз бях неин хазаин. Уверявам ви, парапетът беше подсигурен.

Не си струва, помисли си Флойд. Може би ден или два работа, но едва ли щяха да достигнат до някакви заключения, които да се различават съществено от тези на полицията. Беше по-добре от нищо, но надали щеше да разреши финансовите му проблеми.

Остави автоматичната писалка и вместо нея взе ножа за писма. Отвори първото писмо от купчината и изсипа върху бюрото предупреждение от собствения си хазаин.

— Мосю Флойд… там ли сте?

— Просто разсъждавах — рече Флойд. — Струва ми се почти невъзможно да изключим напълно злополуката. А без доказателства за злоумишлени действия няма как да добавя нещо ново към официалното заключение.

— Доказателствата за злоумишлени действия, мосю Флойд, са тъкмо това, с което разполагам. Разбира се, лишените от въображение идиоти от южния бряг не пожелаха дори да ме изслушат. Очаквам повече от вас.

Флойд смачка на топка предупреждението от хазаина и го метна в кошчето за боклук:

— Ще споделите ли нещо повече за тези доказателства?

— Да, но лично. Ще ви помоля да дойдете в апартамента ми. Тази вечер. Програмата ви позволява ли го?

— Ще се помъча да ви вместя. — Флойд си записа адреса и телефонния му номер и двамата се уговориха за точен час. — Само още нещо, мосю. Разбирам защо от Вътрешно не са проявили интерес към случая с жената. Но вие защо ме потърсихте?

— Да не намеквате, че беше грешка?

— Не, съвсем не. Просто повечето случаи, които поемам, идват с лична препоръка. Рядко се случва хората да откриват името ми в телефонния указател.

Човекът от другата страна на линията се изкиска с разбиране. Звукът приличаше на разровена жарава върху метална решетка.

— Мога да си представя. В крайна сметка сте американец. Кой друг освен пълен глупак би потърсил услугите на американски детектив в Париж?