Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Остави го — оформи устата на Флойд. — Не си заслужава.

Инспекторът и Кюстин бяха започнали да се боричкат за инструмента. Привлечен от внезапната шумотевица, часовият с автомата, който ги бе накарат да отбият, тръгна към тях с небрежна стъпка. Контрабасът вече беше напуснал масата и двамата мъже го дърпаха напред и назад все по-ожесточено.

Часовият с автомата свали предпазителя. Борбата не спираше, а Флойд вече бе почти напълно уверен, че контрабасът ще се счупи на две. Най-после противникът на Кюстин успя да надделее и изтръгна инструмента от ръцете му. За момент инспекторът замръзна, след което само с едно плавно движение хвърли контрабаса през ниската стена от другата страна на масата за инспекции. Времето се разтегна: и сякаш след цяла вечност Флойд чу как инструментът се удари с ужасен разцепващ звук върху облите камъни на брега долу. Кюстин се отпусна омаломощено на стола до масата.

Флойд изплю клечката за зъби и я наби с крак в прахта като недопушена цигара. Приближи се бавно до стената и надникна през нея, за да прецени щетите. До каменистия вълнолом имаше поне 10–12 метра. Грифът на контрабаса беше прекършен на две, а тялото му се бе разбило на неизброими назъбени парчета, пръснати във всички посоки от мястото на сблъсъка със земята.

Вниманието на Флойд бе привлечено от нечии тътрещи се крака вдясно от него. Вторият часови се спускаше към вълнолома по стъпалата на стръмната каменна стълба, излизаща от стената. Вляво от него се разнесе жалостиво стенание. Кюстин се бе навел през парапета и се взираше надолу. Очите му бяха широко разтворени и побелели, а зениците му се бяха свили до върхове на карфици. Постепенно стенанията му се превърнаха в несвързани думи:

— Не. Не. Не.

— Свършено е — каза Флойд. — И колкото по-бързо успеем да се ометем оттук, толкова по-добре за нас.

— Току-що унищожи част от историята! — извика Кюстин на инспектора. — Това беше контрабасът на Судийо! Самият Джанго Райнхарт се е докосвал до него!

Флойд успя да запуши устата на приятеля си:

— Просто е малко емоционален — обясни той. — Налага се да го извините. Напоследък е под голямо напрежение, нали разбирате, лични проблеми. Поднася своите най-искрени извинения. Нали така, Андре?

Кюстин не отговори. Трепереше, все така вперил поглед в разбития контрабас. Сигурно му се иска да върне времето назад, помисли си Флойд. Сигурно с всички сили се опитва да възстанови последните няколко минути от живота си, да отговори по възможно най-цивилизован начин на часовия и да направи така, че пораженията върху инструмента да не се окажат толкова безвъзвратни.

— Кажи го — прошепна Флойд.

— Поднасям извиненията си — произнесе Кюстин.

— Искрените…

— Поднасям искрените си извинения.

Инспекторът му отправи критичен поглед, след което сви рамене:

— Стореното — сторено. За в бъдеще гледай да се поучиш от приятеля си.

— Така и ще направя — отговори като попарен Кюстин.

Долу в ниското часовият изрита частите на контрабаса в реката. Скоро дървените отломки се изгубиха сред останалия боклук, прегърнал каменистия бряг.

Когато Флойд се появи в офиса си на третия етаж на улица „Драгон“, телефонът звънеше. Остави настрана пощата, която току-що беше прибрал от преградата за писма и вдигна слушалката от вилката:

— „Разследвания Флойд“? — произнесе, повишавайки глас, за да надвика трясъка на преминаващия влак, докато вадеше клечката за зъби от устата си. — С какво мога да…

— Мосю Флойд? Къде се губите? — Гласът, който звучеше така, сякаш принадлежи на възрастен господин, беше по-скоро изпълнен с любопитство, отколкото раздразнен. — Опитвам се да ви открия цял следобед, вече се канех да се откажа.

— Съжалявам — обясни Флойд. — Бях излязъл по работа. Разследване.

— Не е зле да обмислите възможността да инвестирате в секретарка — каза мъжът. — Или най-малкото в телефонен секретар. Чувам, че са доста популярни сред ортодоксалните евреи.

— Секретарките ли?

— Телефонните секретари. Машини, използващи магнитни ленти. Тъкмо миналата седмица ми се удаде възможност да разгледам един модел на улица „Розие“.

— В какъв изумителен свят на науката живеем. — Флойд издърпа стола си и се настани в него. — Може ли да попитам…

— Простете. Трябваше да се представя. Името ми е Бланшар. Обаждам се от тринадесети район. Мисля, че имам случай за вас.

— Слушам ви — каза Флойд, убеден наполовина, че сигурно сънува. След всичко, което ги бе връхлетяло напоследък… заминаването на Грета, липсата на работа, произшествието на пропускателния пункт… случай за разследване бе последното, на което можеше да се надява в този момент.