Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Аз не го схващам по този начин. Защо и те да не получат нещо в замяна? Трябва да си дадем ясната сметка, че ни предлагат не друго, а достъп до цялата Галактика. Земята… замръзналата, опасна и необитаема Земя… ми се струва ниска цена за нещо подобно. Освен това не им предлагаме цялата планета на тепсия.

— Дай им инч и ще поискат цяла миля.

Питър потърка чело, сякаш се опитваше да прогони нарастващото си главоболие:

— Поне ще получим нещо в замяна. Онова, което трябва да разберем… най-вече в този момент… е, че слашърите не са монолитен политически блок, колкото и да ни се иска да си затворим очите пред този факт. Със сигурност те поне не гледат на Федерацията по този начин.

Вместо това я схващат като слабо обвързан, вечно променящ се алианс, съставен от разнообразни прогресивни интереси, всеки с различния си подход и идея как да се справим със Земята. Не е тайна, че сред различните Полита има фракции с доста по-агресивна политика.

Оже усети как по гръбнака й пробягват ледени пръсти:

— Например?

— Използвай въображението си. Искат Земята отчаяно, най-вече сега, когато са изнамерили стратегия за справяне с фуриите и началното тераформиране. С ръка на сърцето мога да заявя, че на пътя им стоим единствено ние и някои от по-умерените ни поддръжници сред слашърите. И прагматикът в мен твърди, че е по-добре да сключим договор с умерените, докато на масата все още има предложение.

— Пропусна да замениш „прагматик“ със „студенокръвен циник“ — подхвърли Оже и почти веднага почувства внезапен срам, понеже знаеше, че е несправедлива към него. — Слушай, съжалявам. Зная, че правиш всичко по силите си, Питър. И вероятно много от нещата, които твърдиш, имат някакъв извратен смисъл, но това не означава, че съм длъжна да ги харесвам.

— Харесва ти, или не, съюзът с Политате е единственият път напред.

— Може би — отвърна тя, — но кракът им ще стъпи на Земята само през трупа ми.

Питър й отправи поредната си вбесяваща усмивка:

— Виж, неприятно ми е да ти съобщя лошата новина, но когато онзи трибунал най-после влезе в сесия, обвинението ще те изправи пред изключително компетентен свидетел. Това е причината, поради която настоятелно те моля да се възползваш от помощта ми.

— Какво искаш да кажеш? Какъв свидетел?

— Момичето… Касандра…

Оже присви очи и го изгледа напрегнато.

— Какво не ми е известно за нея?

— Че е гражданин на Политате. Може да ти прилича на момиченце, но е напълно развит възрастен човек, със способностите и безпощадността на такъв.

Оже поклати глава:

— Не. Невъзможно.

Ала в ума й бързо премина споменът за странния начин, по който момичето бе реагирало по време на инцидента в Париж, както и особената енергичност и острота, с които защитаваше сътрудничеството със слашърите. Чак тогава си припомни издължените кобалтовосини форми на космическия кораб на док в Института по старините.

— Вярно е — каза Питър.

След което започна да преподрежда мъртвите цветя във вазата намръщено, търсейки най-уместния начин, по който да застанат стъблата със сгърчени главички.

— Как, по дяволите, е успяла да се промъкне през мерките ни за сигурност?

— Всъщност присъствието й по време на изкопните работи е било разрешено официално.

— И никой не си е направил труда да ми каже?

— Присъствието й тук е деликатен въпрос. Ако нещата не се бяха объркали толкова, никой дори нямаше да го заподозре.

— А сега смятат да го заявят на всеослушание пред трибунала?

— Решили са, че позволявайки на Касандра да свидетелства, ще демонстрират ясно и недвусмислено желанието ни за сътрудничество с умерените слашъри. Както и че им имаме доверие дотам, че да им позволим участие в правораздавателната ни система.

— Дори това да означава, че ще ме окачат на въжето?

Питър разтвори ръцете си с перфектен маникюр:

— Казах ти, ще направя всичко по силите си. Официално дори не би следвало да споменавам Касандра пред теб.

— Как научи?

— Вече ти обясних, че не е задължително политическите връзки да са лошо нещо. — Той извади два стръка от вазата и ги постави един до друг на масата, като паднали войници. — Ако Калискан ти предложи сделка, би ли приела?

— Сделка? Каква сделка?

— Просто нещо, което ми хрумна. — Той се изправи на крака, приглаждайки гънките на костюма си. — Най-добре да тръгвам. Вероятно не беше добра идея да идвам тук.

— Предполагам, че трябва да ти бъда благодарна.