Джо Холдеман - Вечният мир

— Но не е научила адреса ми — рече Амелия.

Джеферсън поклати глава.

— Аз не го знаех, Спенсър — също, за всеки случай. Но тя е наясно в общи линии с плана.

— По дяволите! Сигурно го е препредала.

— Още не. Има си началник във Вашингтон, но не би трябвало още да е говорила с него. Тя го боготвори и като добавим към това крайния й фанатизъм…

— Значи не можем само да стоим далеч от нея. Трябва да я заловим, за да сме сигурни, че няма да проговори.

— Оковете я в някоя стая.

— Или в сандък — вметнах.

Той кимна и прекъсна връзката.

— Да я убием? — попита Амелия.

— Не е необходимо. Просто ще я предадем на докторите и ще си спи, докато отмине Денят Хикс.

Навярно е така, помислих си, но… твърде скоро аз и Амелия щяхме да бъдем единствените хора в сградата, които физически щяха да са в състояние да убият.

Онова, което им съобщи Канди, бе застрашително. Гаврила бе не само зла и добре обучена и мотивирана чрез любовта и страха от Бога и неговия Наместник — генерал Блейсдел, но и за нея щеше да е далеч по-лесно да влезе в Сграда 31, отколкото бе предполагал Джулиан. Основните средства за защита бяха насочени против военна атака или нападение на тълпа. Сградата нямаше дори алармена инсталация против крадци.

Тя, разбира се, първо трябваше да проникне в базата. Изпратиха до портала нейни описания в двете й превъплъщения, за които знаеха, копия на пръстовите й отпечатъци и сканировки на ретината с категорична заповед да бъде задържана, защото е „въоръжена и опасна“.

На летището в Гуадалахара нямаше камери на службите за сигурност, но в Портобело имаше много. От пристигналите от Мексико пътници с шестте полета този следобед до вечерта никой не приличаше на нея, но би могла да се е предрешила за трети път. Няколко жени бяха с нейния ръст и форми. Тяхното описание също бе изпратено до портала.

Всъщност, както Джеферсън би могъл да предскаже, обзетата от параноя Гаврила купи билет за Портобело, но не го използва. Вместо това тя отлетя до Зоната на Канала, предрешена като мъж. Отиде до крайбрежната улица, намери пиян моряк, който й подхождаше по ръст, и го уби заради документите и униформата му. Остави по-голямата част от трупа му в хотела, първо отряза ръцете и главата му, опакова ги добре и ги изпрати по най-евтината тарифа на фиктивен адрес в Боливия. Взе еднорелсовата железница до Портобело и влезе в базата един час преди да започне издирването й.

Не носеше пластмасовите си оръжия, разбира се; бе захвърлила дори скалпела, който бе използвала да измъчва Ели. В базата имаше хиляди оръжия, ала всички бяха заключени и под строг контрол, с изключение на пистолетите, които носеха няколко охранители и военни полицаи. Да убиеш военен полицай, не изглеждаше най-подходящият начин да се сдобиеш с оръжие. Тя отиде до един оръжеен склад, помота се малко, наблюдаваше, като се преструваше, че чете нещо на таблото за съобщения, после почака няколко минути на опашка, след което хукна изведнъж, сякаш бе забравила нещо.

Излезе от сградата, сетне влезе в нея през задния вход. По плана на етажа, който бе запомнила, отиде право до „Поддръжка“. Там бе окачен списък на нарядите; влезе в съседната стая и извика специалиста, който бе на смяна, и му съобщи, че майор Фелдман искал да се яви в канцеларията му. Той остави стаята незаключена и Гаврила се промъкна вътре.

Разполагаше с може би деветдесет секунди. Трябваше да намери нещо смъртоносно, което да върши работа и липсата му да не бие веднага на очи.

Имаше купчина M-31, опръскани с кал, но иначе в добро състояние. Навярно са ги използвали при учение на офицерите, от които не се очакваше да ги почистват. Взе един от тях и го уви в зелен пешкир, взе и касета с експлодиращи стрелички и щик По-добре щеше да е да използва отровни стрелички, по-тихи бяха, но не намери такива на открито.

Измъкна се навън, без да я забележат. Това не бе база, в която един войник би могъл да се разхожда с леко стрелково оръжие, затова не разопакова своя M-31. Мушна щика в колана си, под ризата.

Корсажът, който притискаше гърдите й, бе неудобен, но го остави, в случай че се наложи той да й даде секунда или две изненада. Униформата й бе възголяма и изглеждаше като пълничък мъж, нисък, с голям гръден кош. Закрачи внимателно.

— Сграда 31 не изглеждаше по-различна от останалите около нея, ако изключим ниската електрифицирана ограда и будката на постовия. Мина покрай будката на здрачаване, след като се пребори с изкушението да прегази часовия и да си пробие път със стрелба. Можеше да нанесе големи поражения с четирийсетте заряда в касетата, но знаеше от Джеферсън, че на пост ще бъдат и големи. От взвода на онзи чернокожия, Джулиан. Джулиан Клас.