Джо Холдеман - Вечният мир

Д-р Джеферсън не знаеше нищо за плановете на сградата, които й бяха нужни сега. Ако знаеше къде се намира Хардинг, щеше да предприеме действия за отвличане вниманието на големите колкото е възможно по-надалеч от жертвата й, след което да я погне. Ала сградата бе твърде голяма, за да влезе преспокойно и да се надява да я открие, докато големите бяха заети с нещо друго за няколко минути.

Освен това щяха да я очакват, разбира се. Не погледна към Сграда 31, докато минаваше покрай нея. Те със сигурност знаеха за мъчителните й убийства. Можеше ли по някакъв начин да използва тази тяхна информация против самите тях? Да ги обърка чрез вселения им страх?

Каквото и действие да предприемеше, то щеше да е вътре в сградата. В противен случай външната охрана щеше да се справи с нея, докато Хардинг бъде охранявана от големи.

Спря на място, но веднага си наложи да продължи. Ето, това е! Да осъществи отвличаща маневра навън, но самата тя да бъде вътре, когато разберат. Да проследи големите до жертвата си.

Тогава вече щеше да й е необходима Божията помощ. Големите щяха да са бързи, макар и навярно омиротворени, ако бе сработила успешно схемата за хуманизация. Трябваше да убие Хардинг, преди да й попречат.

Цялата бе сякаш изтъкана от самоувереност; Господ я бе водил дотук; и Той не би я изоставил тъкмо сега. Дори името на онази жена — Блейз 40 40 Пламък, жар, блясък (англ.). — Б.прев. — бе демонично, досущ като мисията й. Всичко бе правилно.

Зави зад ъгъла и изрече една молитва наум. Някакво дете играеше на тротоара. Дар от Бога.

Лежахме в леглото, когато от пулта се чу телефонен звън. Беше Марти. Изглеждаше уморен, но се усмихваше.

— Извикаха ме от операционната — каза той. — Най-сетне и добри новини, от Вашингтон. Тази вечер пуснали материал за вашата теория в „Часът на Харолд Бърли“.

— В наша подкрепа ли?

— Очевидно. Видях само минутка от материала; трябва да се връщам на работа. Записът сигурно вече е нареден на „опашка“ във вашата база данни. Погледнете го.

Той изключи връзката, а ние намерихме веднага програмата.

Започна с оптично изображение на впечатляващ взрив на галактиката с всичките му там звукови ефекти и прочее. Сетне се появи профилът на Бърли, сериозен както винаги, изби на едър план, вгледан в катаклизма.

„Би ли могло това да се случи с нас само след месец? В най-висшите научни среди цари противоречие. И не само учените задават въпроси. Полицията — също.“

Фотография на Питър, раздърпан, окаян, хванал картонче с номер за полицейската си снимка.

„Това е Питър Бланкъншил, който от две десетилетия насам бе един от най-видните космолози в света. Днес той не помни дори колко точно са планетите в Слънчевата система. Мисли си, че сме 2004 година, смята освен това, че е двайсетгодишен младеж в едно шейсет и четиригодишно тяло. Някой му е инсталирал жак и е изтръгнал цялото му минало след 2004 година. Защо? Какво е знаел той? Думата има Симон Малот, шеф на отдела на ФБР за съдебна невропатология.“

Появи се жена в бели одежди, зад нея блестеше куп лъскава апаратура.

„Д-р Малот, какво ще ни кажете за равнището на хирургичната техника, използвана при този човек?“

„Човекът, който е извършил това, е за затвора — отвърна тя. — Използвана е добра апаратура, всъщност по-скоро не е използвана както трябва; микроскопските изследвания показват, че първоначално са се опитали да изтрият точно определени, сравнително скорошни спомени. Но след като последователно не са успели на няколко пъти, в крайна сметка с огромна мощ са изтрили голям блок от паметта. Това е убийство на личността и, вече го знаем със сигурност, унищожение на един велик мозък.“

Амелия въздъхна до мен, бе почти като стон, но се наведе напред и продължи да гледа напрегната в пулта.

На екрана се появи Бърли.

„Питър Бланкъншип е знаел нещо — или поне е вярвал в нещо, което дълбоко засяга и мен, и всички вас. Той е вярвал, че ако не вземем мерки да го предотвратим, на 14 септември ще дойде краят на света!“

Появи се картина на многофасетната огледална антена, която се въртеше тромаво на обратната страна на Луната и нямаше нищо общо с темата на материала. Сетне — забавен кадър на въртящия се Юпитер.

„Проектът «Юпитер», най-големият, най-сложният научен експеримент, който някога е извършван. Питър Бланкъншип е направил изчисления, които показват, че той трябва да бъде прекратен. Ала след това изчезва и се завърна в такова състояние, че да не може да свидетелства по какъвто и да е научен въпрос.