Джо Холдеман - Вечният мир

Взех пистолета и сложих резето на вратата.

— Възстановка ли? Не сте сигурни, че е станало така?

— Няма как да разберем; вътрешната врата не се наблюдава. Но го е довлякла в будката и ако е военна, сигурно знае как действат ключалките с пръстови отпечатъци.

Проверих пълнителя на пистолета. Осем патрона с тъмблъри. Всеки от тях съдържа 144 игли — всъщност е пълен със сгънати, нащърбени метални парченца, които се пръсват, когато натиснете спусъка. Излитат като разгневено ято оси и могат да отнесат ръка или крак.

— И сега, след като е в сградата…

— Не сме съвсем сигурни в това.

— Ако е в сградата, има ли други врати, които са с ключалки, отварящи се с отпечатъци? Наблюдавани входове?

— Главният вход се наблюдава. Няма ключалки с отпечатъци; механични са. Моите хора проверяват всички врати.

Потрепнах, като чух „моите“.

— Добре, тук сме на сигурно място. Дръж ни в течение.

— Ще ви държа.

Екранът изгасна.

Двамата погледнахме към вратата.

— Може би не разполага с инструменти да влезе — рече Амелия. — Използвала е нож, за да убие детето и постовия.

Поклатих глава.

— Смятам, че го е направила за собствено удоволствие.

Гаврила се сви в шкафа под мивката за пране, чакаше с M-31 в скута си, готова да стреля, автоматът на постовия й убиваше силно в ребрата. Бе влязла през сервизната врата, която водеше навън към студения нощен въздух, после я заключи след себе си.

Наблюдаваше през процепа и търпението и предвидливостта й бяха възнаградени. Към вратата безшумно се промъкна голем, провери бравата и продължи пътя си.

След минута тя се изправи и се протегна. Трябваше или да намери къде бе отседнала онази жена, или да потърси начин да разруши цялата сграда. Бе изправена пред огромно числено превъзходство, а за да постигне ефекта на ужаса, бе пожертвала възможността да ги изненада.

Имаше една очукана клавиатура и пулт — сива пластмаса, която преливаше в бяло от отраженията на сапунена опера, която излъчваше екранът, вграден в стената. Отиде до пулта, натисна някаква буква и той се включи. Набра „указател“ и бе възнаградена със списък на персонала. Името на Блейз Хардинг липсваше, но го имаше Джулиан Клас — 8–1841. Този номер приличаше повече на телефонен, отколкото на номер на стая.

Водена от това предположение, постави курсора върху името му и щракна. Светна номер 241 — по-полезна информация. Сградата бе двуетажна.

Сепна я внезапен силен, шум. Извъртя се мигновено, насочила и двете си оръжия, но се оказа, че шумът идва от оставена без наблюдение перална машина, която беше в режим на стендбай, докато тя се криеше.

Не взе товарния асансьор, а отвори с рамо тежката врата с надпис „ПОЖАРЕН ИЗХОД“, която водеше към прашно стълбище. Не се виждаха камери за наблюдение. Изкачи се бързо и безшумно на втория етаж.

Замисли се за миг и остави едното оръжие до вратата на площадката. За убийството й стигаше и едно. Освен това щеше да отстъпи бързо и може би щеше да й е нужен и елемент на изненада. Те вече сигурно знаеха, че носи автомата на постовия, но навярно не знаеха още за M-31.

Открехна леко вратата и установи, че нечетните номера бяха отсреща, числата растяха надясно. Затвори очи, за да поеме дълбоко въздух и да се помоли безгласно, сетне блъсна вратата и затича с все сили, тъй като предположи, че в най-скоро време ще се натъкне на камери и големи.

Нямаше нито камери, нито голем. Спря пред стая 241, за частица от секундата зърна табелката с името на Клас, вдигна автомата и изстреля заглушен изстрел в ключалката.

Вратата не се поддаде. Прицели се двайсетина сантиметра по-нагоре и този път изби резето. Вратата се открехна с няколко инча, тя я ритна и я отвори нацяло.

Джулиан стоеше там, в сянката, държеше пистолета с две ръце. Тя се извъртя инстинктивно, когато той стреля, струята режещи пластини, която можеше да я обезглави, само откъсна част от рамото й. Гръмна напосоки два пъти — вярваше, че Бог ще насочи куршумите й не към него, а към белокожата професорка, която бе дошла да накаже — сетне отскочи, за да избегне втория му изстрел. Подир което спринтира обратно към стълбището и тъкмо мина през вратата, когато третият му изстрел попиля коридора.

Там я очакваше голем — извисяваше се грамаден на най-високото стъпало. Знаеше от прочетеното в съзнанието на Джеферсън, че механикът, който го управлява, навярно е с промит мозък, тъй че не можеше да я убие. Изпразни пълнителя в очите на онова нещо.