Джо Холдеман - Вечният мир

По-голямата част от връзките между Гуадалахара и Портобело се осъществяваше чрез жак-вериги, вместо чрез обичайните телефони — получаваш повече информация за по-малко време, а и всички, които са включени, рано или късно ще могат да я научат.

— Голяма немарливост — рече Джулиан. — Трябвало е да са по-внимателни с онази жена.

— Има си хас!

Търман се върна при хамбургерите си. Никой не знаеше, че говорят за два различни инцидента; бяха опитвали Търман на два пъти с включване; той бе във връзка, когато дойдоха новините за развихрилата се ярост, която завърши убийството на Ели.

— Каква жена? — попита Марти между две хапки.

Джулиан и Амелия се спогледаха.

— Нищо ли не знаеш за Гаврила? За Рей?

— Нищо. Да не би Рей да е загазил?

Джулиан пое дъх и го изпусна шумно.

— Рей е мъртъв, Марти.

Марти изпусна вилицата си.

— Рей?

— Гаврила е убийцата на „Чукът на Бога“, изпратена да ликвидира Блейз. Вкара тайно пистолет в стаята за разпити и го застреля.

— Рей? — повтори той. Бяха приятели още от началното училище. Не помръдваше, бе пребледнял. — Какво ще кажа на жена му? — Поклати глава. — Бях техен кум.

— Не знам — каза Джулиан. — Не можеш да кажеш: „Той пожертва живота си в името на мира“, макар донякъде да е вярно.

— Вярно е обаче и това, че го измъкнах от сигурния му удобен офис и го пратих срещу една убийца лунатичка.

Амелия взе ръката му в дланите си.

— Не се безпокой за това сега. С нищо не можеш да промениш нещата.

Той я изгледа с празно изражение.

— Тя не го очаква да се върне преди 14-и. Тъй че може би Вселената ще направи всичко това съвсем неуместно, когато се взриви.

— По-вероятно е — намеси се Джулиан — той да е един от дългия списък на жертвите. Може да се изчака и да се обявят всички, след като бурята отмине. След безкръвната революция…

Търман дойде и мълчаливо сервира хамбургерите им. Бе дочул достатъчно, за да разбере, че не знаеха още за убийството на Ели, а може би дори и за това, че Гаврила е на свобода.

Реши да не им казва. Сами щяха да научат скоро. А може би в това отлагане се криеше нещо, което той можеше да превърне в свое предимство.

Защото той хич не възнамеряваше просто да си стои и да гледа как тези лунатици съсипват военните. Трябваше да ги възпре и той знаеше съвсем точно къде трябва да отиде.

Макар мъглата на мигрената да му пречеше да общува с тези объркали посоката идеалисти, известно количество истинска информация все пак се бе процедило в съзнанието му. Като например информацията за генерал Блейсдел и могъщата му позиция на върха.

Блейсдел имаше властта да неутрализира Сграда 31 с едно телефонно обаждане. Търман трябваше да се свърже с него, и то скоро. Паролата му щеше да е „Гаврила“.

Когато се върнахме в квартирата си, на пулта чакаше съобщение не за мен, а за Амелия: да се обади незабавно на Джеферсън по секретния телефон. Той се намираше в мотелската си стая в Гуадалахара и вечеряше. В кобура под мишницата си носеше пистолет със стрелички.

Взря се в нас от екрана.

— Седни, Блейз.

Тя бавно се отпусна на стола пред пулта.

— Не знам колко е обезопасена Сграда 31. Не мисля, че е достатъчно сигурна. Гаврила избяга. Остави подире си сума трупове, чиито следи водят към теб. Уби двама души в клиниката, един от тях е на жена, която е измъчвала, за да научи адреса ти.

— Не… о, не!

Джеферсън кимна.

— Тя е отишла там малко след като сте тръгнали. Не знаем какво би могла да й каже Ели, преди да умре.

Това може би ме потресе повече, отколкото нея. Амелия бе живяла с Ели, но аз бях живял вътре в Ели.

Амелия пребледня и заговори почти без да мърда устни.

— Измъчвала я е.

— Да. След което е отишла право на летището и е взела следващия полет за Портобело. Сега е някъде в града. Трябва да приемете, че тя знае точно къде се намирате.

— Не може да влезе тук — рекох аз.

— Убеди ме, Джулиан. Тя не би трябвало да може и да избяга оттук.

— Аха, добре. Склонен ли си да се включиш?

Той ме погледна с разтревожения поглед на лекар.

— С теб ли?

— Разбира се, че не. С моя взвод. Моите хора са охраната и едно описание на онази кучка може да им е от полза.

— Разбира се. Извинявай.

— Предай им всичко, което знаеш, а сетне ние ще отидем при Канди за доклад.

— Добре… само помни, че Гаврила бе включена двустранно с мен…

— Какво? Това хитрост ли беше?

— Решихме да бъде в усмирителна риза по време на сеанса — Това бе единственият начин да измъкнем нещо от нея и измъкнахме доста. Но трябва да се предположи, че и тя е запомнила доста от нещата, които научи от мен и Спенсър.