Джо Холдеман - Вечният мир

— Може би искам да те възбудя. Смятам, че си лесбийка, след като живееш тук сама с Блейз Хардинг.

— Естествено.

— Къде е тя?

— Не знам.

— Разбира се, че знаеш. Трябва ли да ти причинявам болка?

— Няма да ти кажа нищо. — Гласът й потрепери и тя преглътна. — И без това ще ме убиеш.

— Защо смяташ така?

— Защото мога да те идентифицирам.

Онази се усмихна снизходително.

— Току-що убих двамина пазачи и избягах от най-охраняваната зона на вашата клиника. Хиляди полицаи знаят как изглеждам. Мога да ти подаря живота.

Наведе се с гъвкавостта на гимнастичка и извади блестящ скалпел от джоба на престилката.

— Знаеш ли какво е това?

Ели кимна и преглътна.

— А сега най-тържествено се заклевам, че няма да те убия, ако отговаряш вярно на въпросите ми.

— В Бог ли се кълнеш?

— Не, това ще е богохулство. — Тя вдигна скалпела и се взря в него. — Всъщност няма да те убия, дори ако ме излъжеш. Просто ще те нараня така, че ще ме молиш да те убия. Ала вместо това, преди да си тръгна, ще отрежа езика ти, за да не можеш да им кажеш за мен. Сетне ще отрежа ръцете ти, за да не можеш да пишеш. Ще им направя естествено турникет с този скоч. Искам да живееш дълго време в разкаяние.

По пода потече урина и Ели се разрида. Гаврила отново залепи лентата на устата й.

— Майка ти казвала ли ти е някога: „ Ще ти дам нещо , което ще те накара да извикаш!“

Замахна силно и прикова със скалпела ръката на Ели към стола.

Ели спря да ридае и се вторачи тъпо в дръжката на скалпела и в поточето кръв.

Гаврила леко размърда острието, за да го извади. Кръвта зашуртя по-силно, но тя внимателно сгъна една салфетка и я залепи със скоч върху раната.

— Ако сега ти позволя да говориш, ще кажеш ли истината? И няма да крещиш?

Тя кимна апатично и Гаврила отлепи половината лента от устата й.

— Отидоха на летището.

— Те? Тя и чернокожият й приятел ли?

— Да. Връщат се в Тексас. В Хюстън.

— О, това е лъжа. — Прицели скалпела над другата ръка на Ели и го вдигна като чук.

— В Панама! — извика дрезгаво Ели. — В Портобело. Недейте… моля ви, недейте…

— Номер на полета?

— Не го знам. Чух, че той си го записва — кимна с глава, — ей там, до телефона.

Гаврила отиде и взе парчето хартия.

— „Аероексико 249“. Изглежда, доста са бързали, щом са оставили листчето?

— Бързаха.

Гаврила кимна.

— Май и аз трябва да побързам. — Върна се и погледна замислено жертвата си. — Няма да ти направя всички онези ужасии, въпреки че излъга.

Залепи лентата върху устата на Ели, взе друго парче скоч и слепи и ноздрите й. Ели започна да рита с все сила, да мята главата си настрани, ала Гаврила успя да направи няколко обиколки на главата й със скоча, после свърза двете малки ленти така, че да ограничи всякакъв достъп на въздух. В борбата си Ели събори стола. Гаврила я вдигна без всякакво усилие, досущ както бе постъпил Джулиан със самата нея само преди няколко часа. Сетне се облече бавно, като гледаше очите на езичницата, докато умираше.

На командния пулт в щабната сграда ни очакваше съобщение, което премигваше на екрана: гласеше, че Гаврила надвила пазача си и избягала.

Е, нямаше начин да стигне до нас в базата, след като бяхме заключени вътре в сграда, изолирана по заповед на Пентагона. Амелия се безпокоеше, че тази жена би могла да открие къде бе живяла и затова позвъни на Ели. Не отговори никой. Остави съобщение с предупреждение относно Гаврила и със съвет Ели да се премести на някое друго място в града.

Разписанието на Марти показваше, че е в операционната и няма да се освободи до 19:00 — тоест след пет часа. В хладилника имаше малко сирене и бира. Закусихме бавно и сетне се тръшнахме на леглото. Беше тясно за двама, но бяхме толкова изтощени, че всяка хоризонтална плоскост щеше да свърши работа. Тя заспа, положила глава на рамото ми — за първи път от много време насам.

Събудих се гроги от пищенето на пулта. То не разбуди Амелия, но аз го сторих с непохватните си движения да се измъкна. Лявата ми ръка още спеше — студен, изтръпнал пън, аз пък бях оставил по най-романтичен начин петънце от слюнка върху бузата й.

Тя го разтърка и отвори присвити очи.

— Телефонът ли?

— Спи, спи. Ще ти кажа, ако има нещо.

Отидох в кабинета си, като непрекъснато удрях лявата си ръка о хълбока. Грабнах пътем една джинджифилова бира от хладилника — очевидно любимата напитка на предния обитател, и седнах пред пулта.

Марти ще се срещне с теб и с Блейз в столовата в 19:15. Носи това.