Джо Холдеман - Вечният мир

— Сто трийсет и осем — отвърна Спенсър. — А след като професор Хардинг бе оперирана тук, единствената връзка с истинското й име може да бъде моята документация и… как нарече онова нещо, което подписа?

— Пълномощно.

— Да, то е потънало някъде в папките на адвокатите, но дори и да бъде намерено, не би могло да насочи следата към тази клиника.

— Не бих бил толкова самоуверен — рече Джулиан. — Ако Блейсдел пожелае, би могъл да ни намери по същия начин, по който ни откри тя. Оставили сме някаква следа. Мексиканската, полиция сигурно може да потвърди, че сме в Гуадалахара — дори да посочи мястото, а и твърде лесно може да бъде подкупена. С извинение, д-р Спенсър.

Той сви рамене:

— Es verdad. 39 39 Истина, вярно е (исп.). — Б.прев.

— Значи трябва да подозираме всеки, който мине през входната врата. А къде е Амелия, наблизо ли е?

— Може би на четвърт миля разстояние — отвърна Джеферсън. — Ще те заведа дотам.

— Не. Биха могли да проследят и двама ни. Нека не увеличаваме шансовете им. Напиши ми адреса. Ще взема две таксита.

— Искаш да я изненадаш ли?

— Какво означава това? Тя с някого ли е?

— Не, не. Да де, но с Ели Морган. Няма защо да се безпокоиш.

— Кой се безпокои ! Просто попитах.

— Имах предвид… дали да й се обадя и да й съобщя, че отиваш?

— Извинявай. Не съм в нормално състояние. Давай, позвъни й… не, почакай! Телефонът може да се подслушва.

— Не е възможно — рече Спенсър.

— Да не ме майтапиш? — Погледна адреса, който Джеферсън бе написал. — Добре. Ще взема такси до mercado . Ще се изгубя в тълпата и сетне ще се спусна в метрото.

— Предпазливостта ти граничи с параноя — рече Спенсър.

— Граничи ли? Аз всъщност отдавна съм минал границата. Ти няма ли да си параноик, ако един от най-добрите ти приятели току-що е отнесъл половината ти живот, а пък някакъв генерал от Пентагона изпраща убийци подир любовницата ти?

— Звучи убедително — намеси се Джеферсън. — Но това, че си параноик, не означава, че някой те преследва.

След като казах, че отивам до пазара, взех такси до предградието Т, сетне — метрото обратно до града. Предпазливостта никога не е излишна.

Промъкнах се по странична уличка в двора на мотела на Амелия. Ели Морган ми отвори вратата.

— Тя спи — рече с полушепот, — но знам, че би искала да я събудя.

Заемаха две съседни стаи с врата помежду им. Влязох и затворих вратата зад гърба си.

Амелия бе топла и отпусната от съня, ухаеше на лавандула от солите за вана, които обичаше.

— Марти ми каза какво се е случило — рече тя. — Сигурно е ужасно, все едно да изгубиш сетивата си.

Не можех да намеря отговор на това. Просто я прегърнах и я задържах така секунда по-дълго.

— Знаеш за жената и за… за Рей — заекна тя.

— Бях там. Говорих с нея.

— Докторът щеше да й инсталира жак.

— Направили са го — високорисково инсталиране. Тя е от „Чукът на Бога“, от същата ядка, в която е и Инграм. — Осведомих я за генерала от Пентагона. — Мисля, че тук не си в безопасност. Никъде в Гуадалахара няма да си в безопасност. Тя ни е проследила от „Сейнт Барт“ до тук с помощта на нискоорбиталните шпионски спътници.

— Значи нашата държава използва спътници да шпионира собствените си граждани?

— Е, спътниците обикалят целия свят. Просто не си дават труда да ги изключват, когато летят над Съединените щати. — В стената бе вградена кафемашина. Докато я нагласях, продължих да говоря. — Не мисля, че този Блейсдел знае къде точно се намираме. В противен случай навярно щяха да ни изпратят екип от командоси, вместо самотна убийца, най-малкото поне щяха да пратят екип, който да й е в помощ.

— Спътникът дали ни е засякъл като отделни индивиди, или е видял само автобуса?

— Автобуса и камиона.

— Значи можем да излезем оттук, да идем на гарата и да се измъкнем къмто някое затънтено местенце в Мексико?

— Не знам. Тя е разполагала с твоя снимка, значи можем да предположим, че Блейсдел ще даде копие от нея и на следващия убиец. Биха могли да подкупят някого и в следващия миг цялата мексиканска полиция вече ще те търси.

— Хубаво е да си търсена жена.

— Може би трябва да се върнеш с мен в Портобело. Да се скриеш в Сграда 31, докато не мине опасността. Марти може да ти изфабрикува съответните заповеди в рамките на два часа.

— Това е добре. — Тя се протегна и се прозя. — Трябват ми само няколко часа, за да продължа с това доказателство. Бих искала и ти да го прегледаш; сетне можем да го изпратим от телефон на летището малко преди да заминем.