Нил Шустерман - Косачи

Всички в администрацията се изправиха в мига, в който зърнаха Косача, а той не губеше време.

— Моля, незабавно повикайте Коул Уитлок.

— Коул Уитлок? — попита секретарката.

Косачът не повтори, тъй като знаеше, че го е чула добре, но просто не ѝ се искаше да повярва.

— Да, Ваша чест, веднага ще се заема.

Роуан познаваше Коул. По дяволите, всички познаваха Коул Уитлок. Едва първокурсник, а вече се беше издигнал до куотърбек на училището. Щеше да изведе всички до шампионата на лигата за пръв път в историята.

А Косачът търпеливо чакаше пристигането му.

Последното желание на Роуан беше да влиза в противоречие с Косача. Трябваше просто да иде до гишето за закъснели, да получи реабилитация и да влезе в час. Но също като при случая с пумата, се изискваше да запази хладнокръвие. Този момент щеше да промени живота му.

— Субект на Прибирането ви е нашата звезда куотърбек… надявам се, че сте наясно.

Поведението на Косача, така сърдечно само допреди миг, изведнъж стана твърде мрачно.

— Не разбирам какво те засяга.

— Вие сте в моето училище — отговори Роуан. — Предполагам, че точно по тази причина ме засяга. — В този момент инстинктът за самосъхранение надделя и той се отправи към гишето за закъснели, съвсем леко встрани от погледа на Косача. Подаде фалшивата си бележка за закъснение, като през цялото време си мрънкаше под носа: Глупак, глупак, глупак.

Беше истински късметлия, че не се бе родил по времето, когато смъртта е била естествена, защото нямаше да оцелее достатъчно дълго да стане възрастен.

Обърна се да си върви и видя как Косачът поведе черноокия Коул към кабинета на директора. Директорът доброволно се измъкна от собствената си стая и погледна въпросително към подчинените си, но срещна само насълзени очи и клатене на глави.

Изглежда, никой не забелязваше, че Роуан още се мотае наоколо. Кого го интересуваше марулята в момент, в който говеждото щеше да бъде погълнато?

Той се промъкна покрай директора, който го зърна навреме, за да сложи ръка на рамото му и да му каже:

— Синко, не ти трябва да влизаш там.

Прав беше, самият Роуан не искаше да влиза там. Все пак го направи и затвори вратата след себе си.

Пред изрядно подреденото бюро на директора имаше два стола. Косачът седеше на единия, а прегърбеният и хлипащ Коул — на другия. Косачът опари Роуан с кръвнишкия си поглед. Пумата , помисли си Роуан. Само дето този тук притежаваше властта да прекъсне човешки живот.

— Родителите му не са тук — заговори Роуан. — Трябва да има някой при него.

— Ти роднина ли си?

— Има ли значение?

В този момент Коул вдигна глава.

— Моля ви, не отпращайте Роналд — помоли.

— Роуан.

Ужасът в изражението на Коул си пролича още по-явно, сякаш тази му грешка някак бе сложила финал на преговорите.

— Знаех го! Така е! Наистина го знаех!

Зад масивната си фигура и наперено поведение Коул Уитлок беше просто едно уплашено хлапе. Такива ли ставаха всички накрая? Роуан предположи, че само Косачът знае отговора.

Вместо да се опита да прогони Роуан, Косачът рече:

— В такъв случай си вземи стол. Настани се удобно.

Роуан заобиколи, за да дръпне стола на директора, и се зачуди дали Косачът беше ироничен, или саркастичен — дали изобщо съзнаваше, че никой не би могъл да се настани удобно в негово присъствие?

— Не можете да ми сторите това — умоляваше Коул. — Родителите ми ще умрат! Буквално ще умрат!

— Не, няма — поправи го Косачът. — Ще продължат да живеят.

— Може ли поне да му дадете няколко минути да се подготви? — намеси се Роуан.

— Да не би да ме учиш как да върша работата си?

— Моля за известна милост!

Косачът отново го изгледа пронизващо, но този път някак различно. Не просто заплашително, а и изпитателно. Изучаваше нещо у Роуан.

— Правя това от много години — заяви Косачът. — Опитът ме е научил, че бързият и безболезнен акт на Прибирането е най-голямата милост, която мога да покажа.

— Тогава поне му назовете причина! Кажете му защо трябва да е точно той!

— Случайно е, Роуан! — обади се Коул. — Всеки го знае! Просто проклета случайност!

Но нещо в погледа на Косача говореше друго. Затова Роуан продължи да настоява.

— Не е само това, нали?

Косачът въздъхна. Не беше длъжен да казва каквото и да е… все пак беше Косач, поставен над всички закони. Не дължеше обяснение никому. Ала той реши да даде такова.

— Като изключим старостта от уравнението, според статистиките от Епохата на смъртните седем процента от фаталните случаи са причинени от автомобилни катастрофи. От тях в трийсет и един процента става въпрос за употреба на алкохол, а четиринайсет процента от бройката на загиналите са тийнейджъри. — След това подхвърли към Роуан малък калкулатор от бюрото на директора. — Сам го сметни.