Нил Шустерман - Косачи

Родителите ѝ и брат ѝ изглеждаха озадачени и притеснени от репликата, но Цитра разбра какво имаше предвид. Израстването на цивилизацията бе приключило. Всеки го знаеше. Що се отнася до човешката раса, нямаше какво повече да бъде научено. Нямаше какво да дешифрират по отношение на собственото си съществуване. Което означаваше, че никой не е по-важен от останалите. В действителност в глобалната схема всички бяха еднакво безполезни. Точно това казваше Косачът и Цитра се ядосваше, тъй като на определено ниво съзнаваше, че е прав.

Цитра беше пословична със своята избухливост. Често изпускаше нервите си без причина и не се спираше, докато поразията не бъде направена. Тази вечер нямаше да бъде изключение.

— Защо постъпвате така? Ако сте набелязали някого от нас за Прибирането, просто действайте и спрете да ни тормозите!

Майка ѝ ахна, а татко ѝ отмести стола си назад, сякаш да се подготви за физическа намеса в извеждането ѝ от стаята.

— Цитра, какви ги вършиш! — Гласът на майка ѝ трепереше. — Покажи уважение!

— Не! Той е тук точно с тази цел, така че нека започва. Не е като да не е взел решение. Чувала съм, че Косачите винаги премислят добре, преди да пристъпят в нечий дом, не е ли така?

Косачът не се притесни от изблика ѝ.

— Някои го правят, други не — отговори любезно той. — Всеки от нас си има свой стил.

Бен вече плачеше. Татко му го прегърна, но момчето беше неутешимо.

— Да, Косачите трябва да извършват Прибирането — продължи Фарадей. — Но също така трябва да ядат, да спят и да си поприказват с някого.

Цитра вдигна празната му чиния и заяви:

— Е, вечерята приключи, така че можете да си вървите.

Тогава баща ѝ се приближи към него. Падна на колене. Баща ѝ наистина коленичи пред този човек!

— Моля ви, Ваша чест, простете ѝ. Поемам пълната отговорност за поведението ѝ.

Косачът се изправи.

— Не е необходимо да се извинявате. Ободрително е да срещна дързост. Нямате представа колко досадно взе да става — угаждане, раболепни ласкателства, безкрайно подмазване. Плесница в лицето се отразява наистина животворно. Напомня ми, че съм човек.

После отиде в кухнята и взе най-дългия и остър нож, който откри. Размаха го няколко пъти, така че той изсвистя във въздуха.

Риданията на Бен се усилиха, а баща му го прегърна още по-силно. Косачът се приближи към майка им. Цитра беше готова да се хвърли пред нея, за да я защити от острието, но вместо да вдигне ножа, мъжът протегна другата си ръка.

— Целунете пръстена ми.

Никой не очакваше това, най-малкото Цитра.

Майката на Цитра го гледаше втренчено, клатеше глава и не можеше да повярва.

— Вие… осигурявате ми имунитет?

— Заради любезността и ястието, което поднесохте, аз ви давам имунитет срещу Прибирането. Никой Косач не може да ви докосне.

Но тя се поколеба.

— Осигурете го на децата ми, вместо на мен.

Но Косачът продължаваше да държи пръстена пред нея. Беше с диамант с размера на кокалчетата на ръката му и с тъмна сърцевина. Същият, какъвто имаха всички Косачи.

— Предлагам го на вас, не на тях.

— Но…

— Джени, просто го направи! — настоя съпругът ѝ.

И тя го послуша. Коленичи, целуна пръстена, нейното ДНК беше разчетено и прехвърлено към базата данни за имунизирани срещу Косачи лица. Само след миг целият свят узна, че Джени Теранова е предпазена от Прибирането през следващите дванайсет месеца. Косачът погледна пръстена си, който сега искреше в червеникаво и показваше, че човекът пред него има имунитет. Ухили се доволно.

Най-накрая им каза истината.

— Тук съм за Прибирането, но на съседката ви Бриджит Чадуел — информира ги Косач Фарадей. — Тя обаче още не се е прибрала. А аз бях гладен.

Нежно докосна главата на Бен, сякаш му даваше благословията си. Изглежда, успя да го успокои. След това Косачът пое към вратата все още с ножа в ръка, без да оставя и капка съмнение за метода на Прибирането, който щеше да приложи у съседите. Преди да си замине, все пак се обърна към Цитра.

— Ти виждаш през стените на света, Цитра Теранова. Би станала добър Косач.

Цитра се отдръпна.

— Нямам такова желание.

— Това — отвърна той — е първото изискване.

После си тръгна, за да елиминира съседката им.

Същата вечер не говориха за случилото се. Никой не отвори дума за Прибирането — сякаш можеше да ги сполети само заради приказките им. От съседния апартамент не се чуваше нищо. Нито писъци, нито плач, нито умоляване — или може би телевизорът на семейство Теранова беше пуснат твърде силно, за да ги чуят. Това беше първото, което бащата на Цитра направи, след като Косачът си тръгна — усили телевизора така, че да заглуши звуците от Прибирането от другата страна на стената. Все пак не беше нужно, тъй като какъвто и подход да беше избрал Косачът, беше изпълнил задачата си съвсем тихо. Цитра осъзна, че се напряга да долови нещо — каквото и да е. И двамата с Бен си дадоха сметка, че изпитват болезнено любопитство, от което тайно се засрамиха.