Нил Шустерман - Бурята

Това предизвика цял хор от недоволни реплики от страна на стотиците събрали се Косачи. Ала Цитра чу и неколцина да твърдят как има логика в думите ѝ.

— Но да се позволява на обречените сами да избират метода, категорично е варварство! — викна Косач Труман.

— По-голямо варварство от електрическия стол? Или от обезглавяването? Или от нож в сърцето? Ако на субекта е позволено да избира, не мислите ли, че би се спрял на най-щадящия за него метод? Кои сме ние, че да наричаме избора им варварски?

Този път ропотът бе по-слаб. Не защото Косачите бяха съгласни, а защото губеха интерес към обсъждането. Амбициозен млад Косач — и то такъв, извоювал позицията си при твърде противоречиви обстоятелства — не си струваше да му се отделя прекалено внимание.

— Не е нарушен никакъв закон и това е начинът, по който избирам да върша Прибирането — заяви Цитра. Свещеното острие Ксенократ, на когото му бе все едно, прехвърли въпроса на парламентариста, а той не намери основания за правно възражение. Косач Анастасия спечели първия си диспут в конклав.

Косач Кюри беше силно впечатлена.

— Сигурна бях, че ще ти наложат някакъв изпитателен срок, през който ще ти посочват Прибиранията и ще те задължават да ги изпълняваш по строг график. Биха могли, но не го направиха. Това говори повече, отколкото си даваш сметка.

— Какво, че съм брадавица на колективния косачески задник? Това те си го знаеха вече.

— Не — позасмя се Косач Кюри. — Показва, че те приемат сериозно.

За себе си Цитра не можеше да го каже. През половината време имаше чувството, че играе театър и е облечена в тюркоазен костюм за главната роля.

Бе постигнала голям успех в Прибирането, което вършеше по своя метод. Само шепа субекти не се бяха върнали в края на гратисния период. Двама бяха умрели в опит да прекосят границата и да се прехвърлят в Тексас, друг — на Западмериканската граница, където никой не бе посмял да докосне тялото, докато не пристигна Косач Анастасия, за да го обяви за прибран.

Трима други бяха открити в леглата им, когато времето, отбелязано на проследяващото устройство, изтече. Бяха предпочели мълчанието на отровата пред необходимостта отново да се изправят лице в лице с Косач Анастасия. При всички случаи обаче начинът на смъртта бе техен собствен избор. За Цитра това бе много съществено, защото в политиката на Форума на Косачите тя най-силно ненавиждаше лишаването на хората от достойнство, когато смъртта им бе избирана от друг.

Разбира се, този метод на Прибиране създаваше двойна работа за нея, защото изискваше две срещи със субектите. Вярно, че това правеше живота ѝ изтощителен, но поне ѝ позволяваше да спи нощем.

Вечерта на същия ноемврийски ден, когато съобщи фаталната новина на Девора Мъри, Цитра влезе в пищно обзаведено казино в Кливланд. Всички очи се насочиха към Косач Анастасия при появата ѝ.

Цитра беше свикнала с това — един Косач винаги се озоваваше в центъра на вниманието, независимо искаше ли го, или не. Някои се опияняваха от това, а други предпочитаха да вършат работата си на безлюдни места, без публика, единствено пред очите на субекта си. Цитра не бе там по свое желание, но нямаше как да не уважи волята на човека, чийто бе изборът.

Тя го откри там, където бе казал, че ще бъде — в далечния край на казиното, в изолиран сектор, на подиум, разположен на три стъпала над пода. Това бе мястото, запазено за играчите с най-високи залози.

Той беше облечен в елегантен смокинг и бе единственият играч на масите с висок лимит. Това го караше да изглежда като собственик на казиното. Но не беше такъв. Господин Итън Дж. Хоган не беше хазартен играч от висока класа. Той беше челист в Кливландската филхармония. Притежаваше висока компетентност — най-голямата похвала за музикант в тези времена. Страстта при изпълнение бе останала в Епохата на смъртните, а уникалният творчески стил бе поел по пътя на птицата додо. То се знае, птицата додо се бе завърнала — Бурята се бе погрижила за това. Изобилна колония от тези нелетящи птици сега обитаваше остров Мавриций.

— Здравейте, господин Хоган — обърна се към него Косач Анастасия. Налагаше ѝ се да мисли за себе си като за Косач Анастасия, когато извършваше Прибирането. Нейната пиеса. Нейната роля.

— Добър вечер, Ваша чест — поздрави той. — Бих казал, че е удоволствие да ви видя, но при дадените обстоятелства…

Той не довърши изречението. Косач Анастасия седна на масата до него и го остави той да поведе този танц.