Нил Шустерман - Бурята

— Избрана сте за Прибиране — повтори Цитра спокойно, без осъждане или злоба, а със състрадание. — Давам ви един месец да сложите нещата си в ред и да се сбогувате. Един месец да се подготвите за финала. После ще говорим отново и ще ми кажете как избирате да умрете.

Цитра наблюдаваше жената, докато тя се мъчеше да осмисли чутото.

— Месец? Аз да избера? Лъжете ли ме? Това някакъв тест ли е?

Цитра въздъхна. Хората бяха тъй привикнали Косачите да ги спохождат като ангели на смъртта, да отнемат живота им на момента, че никой не бе подготвен за малко по-различен подход. Но всеки Косач разполагаше със свободата да прави нещата по свой начин. И Косач Анастасия избра този.

— Не е тест, нито лъжа. Един месец — поясни Цитра. — Инжектирах в ръката ви проследяващо устройство, което съдържа малко количество смъртоносна отрова, но тя ще се активира само ако направите опит да напуснете Средмерика и да избягате от Прибирането или ако не се свържете с мен в рамките на следващите трийсет дни, за да ми кажете къде и как желаете да се извърши Прибирането. — Тя подаде на жената визитка. Тюркоазено мастило върху бял фон. На нея пишеше само „Косач Анастасия“ и телефонен номер, запазен изключително за субектите ѝ на Прибиране. — Ако изгубите визитката, не се тревожете, просто се обадете на номератора на Форума на Косачите за Средмерика, изберете вариант три и следвайте указанията, за да ми оставите съобщение. — После Цитра добави: — И моля ви, не се опитвайте да получите имунитет от друг Косач, той ще знае, че сте набелязана и ще извърши Прибирането на мига.

Очите на жената се напълниха със сълзи, Цитра видя, че я обзема гняв. Това не бе неочаквано.

— На колко години си? — настоя да узнае жената с обвинителен и леко оскърбителен тон. — Как е възможно да си Косач? Надали имаш повече от осемнайсет!

— Току-що отпразнувах осемнайсетия си рожден ден — отвърна Цитра. — Но вече съм Косач от близо година. И да не ви харесва, че младши Косач ще извърши Прибирането, все пак сте длъжна да се подчините.

Тогава започна пазаренето.

— Моля те, не можеш ли да ми дадеш поне шест месеца? Дъщеря ми се омъжва през май…

— Сигурна съм, че може да премести събитието за по-ранна дата.

Цитра нямаше намерение да бъде безсърдечна, тя бе истински съпричастна с мъката на жената, но етичните правила на професията я задължаваха да бъде твърда. В Епохата на смъртните преговори със смъртта са били невъзможни. Същото трябваше да е и с Косачите.

— Разбрахте ли всичко, което ви казах? — попита Цитра.

Жената, която вече бършеше сълзите си, кимна.

— Надявам се — продума тя — в много дългия живот, който несъмнено ти предстои, някой да ти причини страданието, което ти причиняваш на другите.

Цитра изпъна тяло с достойнство, което прилягаше на Косач Анастасия.

— Нека това не бъде ваша грижа — отвърна и обърна гръб на жената, като я остави да се оправя сама на този свой житейски кръстопът.

На Пролетния конклав предишната година — първия, на който бе присъствала като ръкоположен Косач, Цитра бе порицана, задето не бе изпълнила възложената си квота. А когато останалите Косачи от Средмерика узнаха, че дава на субектите си отсрочка от един месец, бяха скандализирани.

Косач Кюри, която все още беше неин ментор, я бе предупредила, че ще е така.

— На всичко, което не е решително действие, гледат като на слабост. Ще го обявят като дефект в характера ти и ще тръгнат намеци, че е било грешка да бъдеш ръкоположена. Не че могат да сторят нещо по въпроса, само ще ти подхвърлят упреци.

Цитра бе изненадана, че възмущението идеше не само от така наречения модерен тип Косачи, но и от старата гвардия. На никого не се нравеше идеята да се даде на населението дори и най-малък контрол върху собственото им Прибиране.

— Неморално е! — негодуваха Косачите. — Напълно нехуманно!

Дори Косач Мандела, който ръководеше Бижутерийната комисия и беше пламенен защитник на Цитра, я смъмри.

— Да знаеш, че дните ти са преброени, е жестокост — заяви той. — Истинска мъка е да изживееш така края си!

Но Косач Анастасия остана невъзмутима — или поне не възнамеряваше да им показва притесненията си. Тя изложи аргумента си и държеше на него.

— При моите проучвания на Епохата на смъртните — беше им казала — установих, че за много хора смъртта не е настъпвала мигновено. Имало е болести, които са ги предупреждавали. Давали са време на обречените да подготвят себе си и близките си за неизбежното.