Нил Шустерман - Бурята

— Искам да ви благодаря, Ваша чест, че ми дадохте тези няколко седмици да се подготвя. Означаваше страшно много за мен.

Ето това не можеше да се разбере от Форума на Косачите. Толкова бяха фокусирани върху акта на убиване, че не можеха да схванат какво включва актът на умирането.

Мъжът допря чашата до устните си и отпи мъничка глътчица. Облиза устни и прецени аромата.

— Фин подход — отсъди. — Наздраве.

Опразни цялата чаша на един дъх и я тропна на масата, побутвайки я към крупието, което отстъпи леко назад.

— Удвоявам залога! — заяви челистът.

— Това е бакара, господине — с леко разтреперан глас отвърна крупието. — Можете да удвоявате само на блекджек.

— По дяволите.

Отпусна се на стола си и издъхна.

Цитра провери пулса му. Знаеше, че няма да напипа такъв, но процедурата си бе процедура. Нареди на крупието да се погрижи за унищожаването на чашата, шейкъра и дори на подноса.

— Отровата е силна — поясни тя. — Ако някой я погълне неволно, Форумът на Косачите трябва да поеме разходите по съживяването му и да го компенсира за неприятностите. — После побутна купчинките чипове към него. — Искам лично да се погрижите цялата печалба на господин Хоган да бъде получена от семейството му.

— Да, Ваша чест.

Крупието погледна към пръстена ѝ, сякаш се надяваше да получи имунитет, но тя бързо отдръпна ръка от масата.

— Мога ли да разчитам на вас, че ще бъде изпълнено?

— Да, Ваша чест.

Удовлетворена, Косач Анастасия отиде да даде на опечаленото семейство на челиста едногодишен имунитет и докато вървеше към асансьорите, игнорираше десетките чифтове очи, които всякак се стараеха да не я погледнат.

Цитра се качи на кола за обществен транспорт, за да отпътува от казиното. Беше самоуправляваща се и регистрирана за проследяване на маршрута.

Колата я поздрави с глас, в който не се долавяше грам изкуствен интелект.

— Дестинация, моля? — отправи бездушен въпрос.

— На юг — отвърна Цитра и в паметта ѝ проблесна спомен как бе заръчала на друга такава кола да поеме на север, когато бе дълбоко в сърцето на Югомерика и се опитваше да избяга от Чилиаржентинския Форум на Косачите. Изглеждаше ѝ толкова отдавна.

— Юг не е дестинация — информира я колата.

— Просто карай, докато ти посоча дестинация — нареди тя.

Колата се отдели от бордюра и я остави на мира.

Вече бе започнало да ѝ става ненавистно използването на тези коли многознайници. Странно, не я бяха притеснявали преди стажуването ѝ. Цитра Теранова никога не бе изпитвала неудържимо желание да се научи да шофира. Но Косач Анастасия го имаше сега. Може да се дължеше отчасти на властовата ѝ позиция на Косач, заради която не се чувстваше комфортно като пасивен пътник в кола за обществен транспорт. А вероятно донякъде бе повлияна от Косач Кюри.

Косач Кюри караше впечатляваща спортна кола — единствената ѝ глезотия и единственото в живота ѝ в разрез с люляковата роба. Бе започнала да обучава Анастасия да шофира със същото желязно търпение, с което бе наставлявала Цитра за Прибирането.

Цитра бе решила, че шофирането е по-мъчно от Прибирането.

— Изисква съвсем различен тип умения, Анастасия — каза ѝ Косач Кюри при първия урок.

Косач Кюри винаги използваше името на патрона си. На Цитра ѝ беше леко неудобно да се обръща към нея на малко име. „Мария“ звучеше твърде фамилиарно за Гранд дамата на смъртта.

— Човек никога не може да овладее напълно изкуството на шофирането, защото няма две еднакви пътувания — каза ѝ Косач Кюри. — Но щом веднъж се усъвършенстваш, изпитваш чувство на удовлетворение, дори на освобождаване.