Джек Чалкер: Лилит: Змия в тревата

Но не те населиха Диаманта; сториха го антиобществените елементи. Когато най-сетне мащабът на проблема бе осъзнат от властниците, някой даде идеята да превърнат четирите планети в съвършения затвор.

Започнаха да пращат там неукротимите на цели тумби — всеки, чиито връзки му позволяваха да избегне срещата с момчетата от психоотделите или пък имаше изключителна дарба, която превъзпитанието би заличило, а също и политически затворници от безбройните светове. Властниците натикваха там неудобните, вместо да ги убият или променят психиката им, със смътната надежда някой някога да си спомни, че не са изтребвали ненужните за системата, а само са ги прогонвали. Мъже, жени — нямаше значение. Каймакът на подземния свят, елитът сред престъпниците. Живееха, раждаха децата си и умираха, а потомците им на свой ред създаваха деца… и така нататък.

Естествено четирите свята попаднаха под влиянието (всъщност под господството) на криминални таланти, затворени завинаги и с оскъдна симпатия или чувство за принадлежност към човешкото гъмжило на Конфедерацията. Независимо от това те търгуваха с нея. В автоматизираните кораби микроорганизмът се поддаваше на унищожаване чрез сложни стерилизационни процедури. Затова други гениални престъпници, още незаловени или вече оглавили правителства, имаха възможността да трупат в световете на Диаманта пари, скъпоценности, шедьоври на изкуството и какво ли не, без Конфедерацията да е в състояние да припари до тях.

А през това време най-силните, изобретателните и безмилостните си пробиваха с нокти и зъби път до властта на тези четири странни планети, докато не постигнаха в края на краищата господство над всички дела на заселниците. Лилит, където не беше възможно съхранението на нищо веществено, се оказа идеалното място за укриване на информация от типа на специални банкови сметки, служебни тайни, за които дори Конфедерацията не биваше да подозира, и въобще на сведения, каквито никога не се доверяват на компютър, тъй като машините все пак са уязвими пред надарените в техниката. Колкото и да са защитени, предпазните системи са измислени от човек, значи може да се намери друг човек, който да ги преодолее.

Тези престъпни крале — Четиримата владетели на Диаманта, отчуждили се от собствената си раса, истински гении, пратени в безнадеждно изгнание, разполагаха с тайните, откраднатите скъпоценности и компроматите на Конфедерацията и влиянието им в нея се простираше от единия до другия й край, макар да бяха лишени от възможността някога да я зърнат отново.

— Значи Четиримата владетели са ни предали — въздъхна младият мъж. — А защо не унищожим планетите? Тъкмо ще се отървем от тях веднъж завинаги.

— И според мен това е най-добрият изход — съгласи се комодор Крега. — Само че не можем. Твърде дълго ги оставихме да правят каквото си поискат. Сдобиха се с политическа неприкосновеност. Прекалено много богатства, тайни и власт са събрани в ръцете им. Вече няма как да ги пипнем, защото те са в състояние да изнудят всеки от високопоставените, дръзнал да вземе подобно решение. Другият се прокашля.

— Ясно — промълви той с оттенък на отвращение в гласа си. — А защо не пратим агенти на тези светове и проучим по-подробно какво става там?

— А, опитахме отначало — увери го Крега. — Нищо добро не излезе и от това. Помислете — молим някого да се съгласи на вечно изгнание, да се превърне в нещо различно от нормалните хора. Само фанатик би склонил, но такива типове са прословути с некадърността си като шпиони. Пък и Четиримата владетели не са лесна плячка. Държат под око новодошлите, а свръзките тук им съобщават всичко, което те биха пожелали да узнаят. Току-виж, успеем да внедрим един добър агент, но цял куп?… Никога. Просто ще изловят и изтребят дори невинни покрай виновните. Освен това са изключителни познавачи на човешката психика, значи агентът трябва да е дяволски способен, за да му се размине. А всеки с толкова ум в главата си ще осъзнае веднага, че е попаднал завинаги в капан и е принуден да остане там, в световете на Четиримата владетели, до последния си ден. Трудно се намират верни хора, пък и дори най-преданият и отдаденият на службата си ще се сети от кого зависи да живее добре по-нататък. Всъщност един от сегашните Владетели е бивш агент на Конфедерацията.

— Тъй ли?

Крега кимна.

— Може би най-добрият в подривните операции… знаеше всички хитрини. За него да се озове в Диаманта беше не страшна участ, а почти пленителна възможност. Тръбеше, че му е писнало да се мотае из Конфедерацията. Пратихме го на Лилит, за да се вмъкне във върховете на тамошната йерархия и той точно това направи. Бих казал дори твърде успешно. Само че докато го тъпчехме с информация, от него не получавахме почти нищо… и сега е един от враговете ни.