Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

За лош късмет на своите началници, той смяташе за единствено важна задача откриването на нови светове. Нехайно оставяше всичко друго, включително предварителния оглед и изследванията, на онези, които щяха да го последват към оповестените в щаба координати. Не че изобщо не проучваше новооткритите планети, но предпочиташе да общува колкото се може по-оскъдно с Конфедерацията, при това — по вбесяващ начин.

Когато получиха от него сигнала „4AW“, идеше им да заподскачат от вълнение — цели четири обитаеми планети около една звезда! Подобно явление бе нечувано, то излизаше от рамките на всякакви статистически вероятности, особено ако се имаше предвид, че в само една от четири хиляди звездни системи се съдържаше нещо поне частично използваемо. Чакаха напрегнато немногословният разузнавач да им съобщи как е нарекъл планетите и да обобщи първоначалните сведения — не само защото откритието му беше изумително, но и понеже съвсем не знаеха какво още ще им каже Лудия Уордън и дали изобщо ще успеят да разшифроват посланието му.

Накрая получиха подробно съобщение и най-лошите им опасения се потвърдиха. Все пак този път разузнавачът бе спазил процедурата и изследвал планетите от най-близката до звездата към най-далечната.

„Харон — гласеше първият доклад. — Прилича ми на ада.“

„Лилит. Във всяка райска градинка се крие по някоя змия.“

„Цербер. Доста кучешки вид има.“

И накрая:

„Медуза. Който ще живее тук, трябва да е с чакъл в главата.“

Следваха точните координати, заедно с кода, потвърждаващ, че Уордън е проучвал от разстояние, а не е кацал, както правилникът допускаше. Последният сигнал — буквите „22“ — вдъхна нови страхове. Той означаваше, че разузнавачът е доловил нещо твърде странно в новата система и ги предупреждава да са крайно предпазливи.

Ругаеха яростно Лудия Уордън, защото не бе им дал никаква нишка за разплитане на кълбото, но въпреки туй веднага организираха стандартна експедиция с всички възможни предпазни мерки. Беше внушителен отряд — пълен научен екип от двеста сред най-добрите и опитни служители на Експлоатацията, защитени от четири тежковъоръжени кръстосвача.

Най-лошото в кратките описания на Уордън беше, че почти винаги се оказваха точни, само че нямаше как да разбереш това, преди да попаднеш на мястото. Цялата армада изскочи от хиперпространството и хората от експедицията зяпнаха чудноватата гледка — гореща звезда от клас F с грамадна система, включваща газови гиганти с пръстени, великански астероиди и множество плътни планети. А в средата, близо до своето слънце, бяха четирите тела с изобилие от кислород, азот и вода. Четири скъпоценности, крещящи безмълвно „Живот!“. Макар че се движеха по твърде различни орбити с радиус от 158 милиона до 308 милиона километра, когато експедицията се появи там, завари ги в извънредно рядко взаимно разположение. За кратко време четирите планети бяха почти под прав ъгъл една спрямо друга. Въпреки че беше изключение, което почти не се наблюдаваше впоследствие, това стана повод веднага да ги нарекат Диаманта на Уордън. А и те наистина си бяха диаманти, колкото и случаен да изглеждаше моментът на откриването им за човечеството — искрящи накити с още незнайна, но видимо огромна цена.

Все пак дори и някои от най-прагматично настроените членове на експедицията съзряха в „диаманта“ от планети лоша прокоба — както ги бе предупредил и Уордън. Затова също като него не кацнаха веднага. Оглеждаха, взимаха проби, анализираха, ала изобщо не откриха нищо подозрително. Нямаше никакви признаци за свръхестествена намеса, въпреки невероятното струпване на четири толкова подобни свята, даващи възможности за съществуване на живот. Надсмяха се сами на себе си за глупостите, суеверията и внезапната податливост към първобитни страхове — а уж вярваха досега, че стоят над тези дивотии! Поолекна им. Е, имаше и такива, които подозираха, че Диамантът на Уордън е плод от усилията на древна цивилизация за приспособяване на планетите към нейните нужди. Но и да е било така, не бе останала никаква следа от подобни начинания.

Предпазливо се запознаха отблизо с планетите.

Харон беше горещ, обвит в изпарения, разположен най-близо до слънцето. През повечето време валеше дъжд. Дребните, приличащи на динозаври зверове стъписваха с вида си, а може би наистина бяха опасни, но не изглеждаха неуязвими. Не беше за пренебрегване вероятността в моретата, заемащи по-голямата част от повърхността, да се крият и по-сериозни заплахи, ала само установила се на планетата експедиция би могла да провери това. Засега се задоволиха с факта, че пищното царство на джунглите, с наклон на оста по-малък от 6 градуса, имаше температурен диапазон от 28 до 60 градуса по Целзий. Благодарение на удобно разположената суша беше годен за заселване и практически използваем, но не и уютен.