Джек Чалкер: Лилит: Змия в тревата

— Най-шибаното в цялата история е, че тоя даже не си съдра панталона.

Ръководството на операцията бе незабавно прехвърлено на Орбиталното командване, но там не бяха готови за светкавичното бягство на дребния човечец, нито пък можеха да предугадят докъде ще се издигне и в каква посока. В този момент в орбита се намираха тридесет и седем търговски и шестдесет и четири военни кораба, заедно с над осем хиляди спътника от един или друг вид, без да се броят петте големи станции. Усъвършенстваните радари биха го засекли, ако променеше траекторията си или пък се опиташе да кацне някъде другаде на планетата, но докато оставаше в пространството, налагаше се да чакат привличащо вниманието действие. Прекалено много тела се въртяха над повърхността, а и той беше с твърде незначителни размери, за да го забележат и проследят.

Затова чакаха търпеливо, готови да пръснат на парченца всеки кораб, опитал се да избяга или просто да предприеме маневра вън от орбитата си. Освен това наблюдаваха внимателно всички монитори — ако се появеше неидентифициран звездолет, щяха да разберат веднага.

Роботът си игра на криеница с тях почти три денонощия. Дотогава стана ясно, че е претърпял пълен провал в главната си задача — знаеше се кои планове е откраднал и те очевидно вече бяха неизползваеми. Все пак отмъкнатата информация имаше известна стойност, защото разкриваше наличните сили и тяхното разположение, а подложена на анализ от специалист би подсказала на един предполагаем враг как мислят шефовете на Военното командване. Въпреки това роботът не можеше да изчаква безкрайно дълго, макар моментните позиции на бойните части да не позволяваха бърза и лесна промяна и всяко разместване щеше да бъде вариант на основния план. Засега възможностите за избор пред стратезите бяха стеснени, но нарастваха в геометрична прогресия с всеки изминал час. Роботът беше принуден да предприеме нещо. И го направи.

Малък планетарен спътник, вписан официално в архивите като остаряла станция за климатичен контрол, доближи на три хиляди метра също тъй малка корвета. Този правителствен куриерски кораб при нормални обстоятелства щеше да е управляван автоматично на стационарната си орбита, но в момента нито един космически апарат не бе оставен без екипаж.

Роботът, все още с външността на идеалния чиновник, излезе от спътника през люк, който не трябваше да съществува. Но пък и самият спътник само привидно наподобяваше записаното в документите, отдавна прекопиран и заместен от нещо значително по-полезно.

С все същата лекота роботът се устреми към корветата и се долепи към външния й корпус. Посегна към колана си и извади някакво оръжие, чийто висящ кабел го свързваше с малък, почти невидим терминал в лявата подмишница на шпионина. Бе прекарал три денонощия в извличане на невероятни количества енергия от устройствата във фалшивия спътник. Сега освободи точно изчислени порции от нея чрез оръжието. Мощният лъч бързо проби дупка с големината на портокал в корпуса на корветата. Мястото на пробива бе грижливо избрано — вътре имаше само двама стражи, човек и робот. Намираха се в помещението, където лъчът проникна през устойчивите тройни стени. Никой не успя да разбере дали взривната декомпресия или насочената енергия уби човека. А системите на робота очевидно бяха дали накъсо от въздействието на лъча.

След малко вражеското устройство отвори външния люк на въздушния шлюз и влезе в корветата, без да задейства алармени сигнали и срещне някаква съпротива. Последвалото страхотно ускорение на кораба със сигурност би унищожило всяко човешко същество на борда му.

В тишината младият мъж слушаше съсредоточено записа. Външността му напълно се вписваше в калъпа, оформил повечето хора в този период от историята — телесно съвършенство. В очите на някой от доста по-ранна епоха той би изглеждал направо свръхчовек. Това се дължеше на генното инженерство. Ала сега почти всеки мъж или жена се отличаваше с подобно съвършенство, така че видът му беше съвсем типичен — въгленовочерна коса и кафеникави очи, законово определения ръст от 180 сантиметра и законово определеното нормално тегло от 82 килограма, около тридесетгодишен… Само че в някои области на по-особени занимания той не беше нито типичен, нито нормален и точно затова седеше тук.

Когато резюмето свърши с бягството на корветата, мъжът вдигна поглед към комодор Крега.

— Разбира се, наблюдавали сте и сте следили внимателно всички намиращи се в района кораби?