Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

— Никой. Само вие.

За пръв път детективът изрази недоумението си. Намръщи се.

— Само аз ли?

— Е, има много други, но по най-различни причини не можем да разчитаме напълно на тях. Или притежават определени недостатъци, или… откровено казано, са заети с важна работа в другия край на Конфедерацията.

— Значи пак остават два проблема. Първо, да измислите как, по дяволите, ще ме накарате да се заема доброволно с подобна задача, и второ, как ще… — Гласът му внезапно затихна и той рязко се наклони напред в креслото. — Май се досещам…

— Предполагах — доволно кимна Крега. — Макар това да е най-грижливо пазената тайна на Конфедерацията. Процесът на Мертън вече дава резултати. С почти стопроцентова сигурност.

Другият поклати разсеяно глава, докато обмисляше чутото. Когато преди повече от година го повишиха в Инспектор, отведоха го в претрупана с апарати и малко загадъчна лаборатория и го потопиха в състояние, подобно на хипноза. Така и не разбра какво точно му направиха, но после главоболието го измъчваше три дни и това събуди любопитството му. Процесът на Мертън. Мълвата твърдеше, че бил ключът за вратата към безсмъртието. Разследванията погълнаха огромна част от свободното му време и накрая успя да установи само, че елитни учени в Конфедерацията работят над процес, чрез който всички спомени, цялостната личност може да бъде записана и съхранена и след това пренесена върху друг мозък — да речем, на клонинг. Освен туй научи, че след всеки опит новосъздаденото копие на човека или полудявало неизлечимо, или умирало. Каза на Крега каквото знаеше.

— Така беше — потвърди комодорът, — но отрицателните последици вече са минал етап. Клонингите просто не издържаха. Отглеждат ги в изкуствена среда, затова мозъците им си създават съвсем друга настройка на автономните функции, която се разрушава при прехвърлянето. Още тогава можехме да пренесем цялото съзнание, а после да го върнем обратно както си е било, съхранявайки записа. Разбира се, стигнахме и до опити по прехвърлянето му в други тела. Вече съществуващите схеми в кората на главния мозък се заличават, също както се изтрива запис, сетне налагаме на освободеното място паметта и личността на някой друг. Крайно несигурно занимание — опитите рядко завършваха с успех заради съчетанието на множество фактори, които не са ми напълно ясни, а подозирам, че това се е отнасяло и за самия Мертън. Например новото тяло трябва да е поне с две години по-младо от оригинала… От друга страна, някои наглед важни обстоятелства като пола и родната планета на обекта нямаха никакво значение. Засега успяваме с прехвърлянето в един от двадесет случая.

Инспекторът се размърда неспокойно.

— Каква е съдбата на останалите деветнадесет?

Крега сви рамене.

— Умират бързо или се побъркват, затова ги унищожаваме. Правим опитите с престъпни нищожества, които бездруго трябва да бъдат обработени психически или избити. Снехме записа на вашето съзнание преди четиринадесет месеца… разбира се, знаете това. Сега можем да ви размножим в още четири екземпляра. С различни тела естествено, но в главите им ще си бъдете вие, до последната подробност. Ако се наложи, ще направим и повече от четири копия. Затова ще сме в състояние да ви пратим едновременно на четирите планети, с криминално минало и убедително алиби. Ще бъдете на всеки от световете, но всъщност самият вие ще си останете с нас, за да обработвате получените от копията сведения.

Младият мъж мълча почти минута и накрая тихо промълви:

— Брей, проклет да съм!…

— Четири пъти проклет и все пак напълно свободен от проклятието — отзова се комодорът. — Сам виждате, няма никакъв риск. Още повече че вече разполагаме с вашия запис.

Инспекторът прехвърляше през ума си новите факти.

— Ще имате нужда от по-скорошен — изтъкна той. — Каква полза, ако моите четири екземпляра се събудят в нови тела на път за Диаманта на Уордън, без да си спомнят последните четиринадесет месеца, особено пък този разговор?

Крега кимна.

— Прав сте. Но аз и без това обновявам своя собствен запис всяка година. Ако не се брои главоболието, щом процесът е минал успешно първия път, така ще бъде и с всеки следващ.

— Ободряваща новина — промърмори малко смутено Инспекторът.

Не забравяше, че му бяха направили обработката без изобщо да го предупредят, а от думите на комодора се подразбираше, че понякога нещата не приключват толкова благополучно. Опита да се отърси от тази мисъл и попита: