Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

— Тежък проблем — съчувствено отбеляза младежът. — Не разполагате с надеждни хора на планетите и всеки, способен да се справи със задачата, накрая се озовава на противниковата страна. Значи сега те ни продават на друга раса?

— Именно — кимна Крега. — Виждам, че ситуацията ви е ясна. Разбира се, ние имаме свои хора там. Но на никого не можем да разчитаме напълно и който и да е от тях би ви прерязал гърлото на секундата, ако реши, че така му е изгодно. Все пак използваме различни примамки — някакви дребни услуги или пък изнудване срещу онези, чиито близки са в Конфедерацията. Намираме с какво да ги притиснем. Не е голямо предимство, защото Четиримата владетели действат безжалостно срещу постъпки, които според тях дори само намирисват на измяна. Единствената добра страна в положението е, че планетите са открити сравнително скоро и все още не са гъсто населени. Над нито една не е установен тоталитарен контрол, а системите на господство и потисничество са съвсем различни за всяка от тях.

Събеседникът му поклати глава.

— Разбирам накъде всъщност водите разговора, но съм длъжен да ви напомня току-що казаното от вас за бившите агенти. Освен това, дори да ме натикате там насила, ще бъда един-единствен човек на някой от световете…

Комодор Крега се ухили.

— А, не е каквото си мислите. Сам знаете, че сте изключително способен детектив. Разровихте неща, до които друг не би и припарил. Надхитрихте най-сложните компютри и няколко безспорно талантливи престъпници, колкото и да сте млад. Всъщност вие сте най-младият човек с ранг Инспектор в историята на Конфедерацията. Сега предстои да решим едновременно два различни проблема. Единият е да идентифицираме враждебната чужда раса и да я проследим до базите й. Трябва да разберем кои са те, къде са и какви са намеренията им. Може вече да е късно, но ще действаме така, като че имаме достатъчно време. И вторият — трябва да унищожим техния източник на информация, тоест Четиримата владетели. Вие какъв подход бихте избрал?

Инспекторът се усмихна замислено.

— Ще платя на Владетелите повече, отколкото им дават нашествениците — предложи първото, което му дойде наум. — Ще ги накарам да работят за нас.

— Невъзможно. Вече обмислихме това — навъсено отвърна комодорът. — Няма да ги съблазним, защото разполагат с предостатъчно средства. Не опира и до по-голяма власт — сегашната им стига. Ние ги изолирахме завинаги от цялата останала вселена, затворихме ги на онези планети. Доскоро не можеха нищо да направят, за да си отмъстят, но сега имат съюзник и сигурно ще опитат. Боя се, че за такива хора най-важно е тъкмо отмъщението, а това естествено не можем да допуснем. Дори няма как да отменим присъдите им, освен ако учените не стигнат до решаващ пробив в изследванията си. Никой не работи по-упорито по въпроса от тях. Не, сделка е невъзможна. Нямаме козове в играта.

— Значи се нуждаете от доста способен човек на всеки от световете, който ще търси следи, водещи към пришълците. Би трябвало да използват някакви преки контакти — нали им е необходима информация, за да програмират и изпращат малките си играчки като засукания робот… Един агент винаги може да се превърне в изменник, но ако е доброволец, няма да търси отмъщение и няма как да не се чувства по-близък с човечеството, отколкото с някаква чужда раса.

— Съгласен съм. Ще трябва да намерим най-подходящите за всяка планета. За да могат да оцелеят и дори да преуспеят в местните условия, и в същото време да съберат достатъчно сведения, без да бъдат заловени. Но как да спечелим малко ценно време?

Младият мъж си позволи усмивчица.

— Лесно е. Поне лесно е да се каже, въпреки че сигурно е почти невъзможно за изпълнение. Ще убиете и Четиримата владетели. Разбира се, други ще заемат местата им, но междувременно ще спечелите месеци, дори години.

— И над това си мислихме — потвърди Крега. — Дори вкарахме проблема в компютрите. Нужен ни беше майстор в разследванията, готов доброволно да се заеме със задачата и имащ квалификация на професионален убиец. И то не един, а четирима плюс координатор, защото всички ще работят едновременно и очевидно нито ще имат начин, нито повод да поддържат връзка помежду си. Естествено ще се застраховаме с резервни кандидати, които да изпратим, ако нещо се случи на първите. След като зададохме необходимите качества и задължителни изисквания, изскочихте вие.

Другият се засмя нерадостно.

— Готов бях да се обзаложа. Аз и кой още?