Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

— А как ще получавам тези данни? Дори ако предположим, че моите четири копия успеят да измъкнат всичко, което искате да знаете, как ще го науча аз ?

Крега бръкна в едно чекмедже на бюрото си и измъкна малка кутия. Вдигна внимателно капачето и му я подаде.

— С помощта на ето това — каза, без да обяснява повече.

Инспекторът огледа предмета. Беше миниатюрно топче от непознато за него вещество, което едва се открояваше на черния фон.

— Имплантиран сигнализатор? — Гласът му прозвуча недоверчиво. — Че каква работа ще ни свърши?

Всички ченгета бяха запознати с устройството. Можеше да се присади къде да е в тялото и веднага ставаше незабележимо. След това сигналът позволяваше носителят му да се проследи навсякъде — най-обикновено полицейско приспособление.

— Не е сигнализатор — отвърна комодорът. — Признавам, разработено е на основата на разпространения модел, но по-скоро е резултат от изследванията на Мертън. Имплантира се на точно определено място в мозъка. За съжаление не съм толкова наясно с биотехнологиите, за да ви обясня подробно всичко. И вие ще имате такова устройство. Работи само когато двете тела притежават абсолютно еднакви мозъчни схеми, иначе получавате безсмислици вместо данни. Като се възползва от сигнализатора, специалният приемник може да засича носителя във всяка точка на планетата. Усилва сигнала до необходимото ниво и го записва в апарата на Мертън. После този запис се преработва и така напълно еднаквият с носителя наблюдател получава пълна представа за преживяното от новото тяло. Доколкото разбрах, впечатлението е като от филм, но възприеман с всички сетива. И ще съдържа съвсем точно онова, което вашият двойник е казал и извършил. Настаняваме ви удобно в един от заградителните военни кораби и вие получавате почти непрекъснато „меки“ записи чрез наблюдателните спътници около планетите. Както виждате, ще имате предостатъчно информация. А устройството всъщност е полуживо и дори на Лилит, която мрази всичко чуждо, ще продължи да работи като част от тялото. Вече се уверихме в това. Пратихме там двама-трима, без да знаят, че имат същите неща в главите си. Тестовете минаха успешно.

Другият кимна.

— Изглежда сте помислили за всичко. — Поколеба се и продължи: — Ами ако все пак откажа? Нека се изразя по друг начин — ако се съглася, а моите… така наречени двойници откажат да ви сътрудничат, щом стъпят на планетите?

Крега се ухили малко зловещо.

— Осъзнайте какво ви предлагаме. Ако се справите със задачата, лесно можем да ви направим безсмъртен. Защото никаква друга награда няма да е прекалено голяма за успеха ви. Не сте религиозен и знаете, че отидете ли си от този свят, всичко свършва завинаги… освен ако успеете. Тогава и вие, и дори вашите копия чрез въведените в съзнанието ви техни записи ще продължите нататък, ще пребъдете. Ще живеете. Мисля, че това е твърде убедителен довод.

Младият мъж не изглеждаше напълно убеден.

— Чудя се дали и те ще се съгласят с вас — промърмори той едва чуто.

Четиримата владетели на Диаманта. Четирима невероятно могъщи хитреци, които трябваше да бъдат ликвидирани. Четири ключа към решението на загадката, която можеше да означава гибелта на човечеството. И пет проблема — пет главоблъсканици.

Нямаше нужда Крега да му предлага такава награда. И без нея не би устоял на изкушението да поеме задачата.

Корабът-база беше дълъг седем километра. Рееше се в пространството извън звездната система Уордън, на около една четвърт светлинна година разстояние от местното слънце. Беше истински малък свят, напълно способен да се поддържа самостоятелно и ако не бе потискащата пустош извън стените му, службата тук можеше да е особено приятна.

От долните трюмове излитаха заградителните кораби — управлявани само от един човек или напълно автоматизирани, те кръжаха около планетите и позволяваха на базата да знае във всеки момент какво става в пространството по границите на системата Уордън и в самата нея. Всички доставки за световете на Диаманта трябваше да минат оттук, за да бъдат прехвърлени в безпилотни междупланетни превозвачи. Никому освен на военните не беше разрешено да навлиза в периметъра, очертан от орбитите на заградителните кораби, но дори и техните космически апарати не кацаха на планетите. Наказанието за нарушителите беше просто — залавяха ги, ако беше възможно, иначе ги унищожаваха. Ако някой не желаеше да се съобрази с разпоредбите, би могъл да се промъкне край един-два пилотирани кораба или автоматични пазачи, но за да стигне до целта, трябваше да мине по лабиринт между стотици от тях, при това надлъгвайки се с най-добрите отбранителни компютри.