Джек Чалкер: Цербер: Вълк в кошарата

Момичето — истинският Владетел на Цербер, отстъпи към разговорната уредба.

— Говори Лару. Охраната веднага тук!

„Веднага“ беше слаба дума — след секунда залата се претъпка от униформени полицаи с насочени оръжия. Боген, който също беше с тях, кресна:

— Дръпнете се от него!

И отново последваха изумително бързи реакции — изведнъж Самаш остана сам насред залата, но му бе необходима нищожна частичка от секундата, за да се хвърли срещу ченгетата.

Нямаше обаче никакъв шанс. Те бяха чевръсти поне колкото него. Множество лъчи се впиха навсякъде по грамадното тяло. Трудно ми беше да повярвам на очите си — лъчите режеха стомана, унищожаваха почти всички известни материали във вселената… но успяха само да възпрат гиганта. Дори не напълно. Правеше малки мъчителни крачки напред. Достигна до първите полицаи, но те не трепнаха. Вече се виждаше, че е безсилен срещу оръжията им.

Усетихме остра миризма. Самаш престана да се напъва, погледна ни стъписано, после заблестя и се запали с ярък пламък, който почти ни заслепи. И се стопи в гадна лепкава локвичка на пода. Още с първите отблясъци полицаите бяха прекратили стрелбата, нито един лъч не прониза някакъв уред или стените на лабораторията. Невероятно прецизно изпълнение!

— Всички — повтаряше зашеметено Дилън. — Мертън, Боген, ченгетата. Всички…

— С изключение на нея — посочих все още уплашеното лице на момичето. — Днес тя е Уогънт Лару.

Диктаторът бързо си възвърна самообладанието.

— Вярно, важните за мен хора на острова са роботи — призна той… не, тя. — Обикновено в групата са само два, но сега не исках излишни рискове. Сами се убедихте, че съм бил прав.

— И все пак не бяхте в пълна безопасност — натъртих аз. — Почти ви докопа, въпреки че насочиха срещу него енергия, достатъчна Замъкът да бъде сринат до основи.

Момичето кимна нервно.

— Следващия път предпазните мерки ще бъдат още по-добри. Не очаквах такова нещо.

— А какво очаквахте? — саркастично попита Дилън. — Може би не знаете, но не сте най-обичаният човек на Цербер, пък изведнъж дадохте на човечеца страхотна сила. Как да не ви стисне за гушата?

— Стига! — рязко каза Лару. — И двамата се махайте! Върнете се в стаите си и останете там, докато ви повикам!

„Ако изобщо ти потрябваме за нещо“, добавих унило наум.

— Мисля, че проверката мина успешно; системата за подчинение бе неутрализирана — отбелязах сухо и двамата с жена ми тръгнахме към вратата, като внимавахме да не стъпим в димящата локва.

— Но как успяха да го унищожат? — все още се чудеше Дилън по-късно вечерта.

— Предполагам, защото насочиха различни оръжия към едни и същи точки в тялото му. А клетките сигурно могат да компенсират въздействието само на едно от тях в даден момент. Накрая стигнаха до пълна несъвместимост на необходимите промени. Нещо важно беше повредено и се включи системата за самоунищожение.

Тя потръпна.

— Беше ужасно!

— Мисля, че и Самаш нямаше да ни хареса като господар.

— Не за това говоря. Всички се оказаха роботи. И онази симпатична жена Мертън…

— Знам какво ти е. Дори аз не се досетих предварително. Ето докъде са довели маниите на Лару! По дяволите, бяха толкова истински ! Боген, Мертън… Нормални хора. Естествени, можеш веднага да разбереш постъпките им. Изглеждат и говорят като всеки друг. — Почувствах, че настръхвам. — За Бога! Нищо чудно, че Конфедерацията още не знае как да се опази от тези създания.

— Сега какво ще правим? — тихо попита Дилън.

— Ще се успокоим, ще легнем да поспим. И… ще видим дали ще се събудим сутринта!

Събудихме се, дори ни поднесоха великолепна закуска. Добър знак. Щом се окопитихме малко, веднага ни заповядаха да слезем в лабораторията. Лару бе предпочел да не се прехвърля в друго тяло. Актьорите отсъстваха. Заварихме само него, Мертън, Боген и още една твърде позната ни фигура.

— Санда? — неуверено се обади жена ми.

Тя ни забеляза и се усмихна.

— Дилън! Куин! Казаха ми, че ще ви видя тук. Защо е тази бъркотия? Нищо не си спомням, откакто заспах снощи в Медлъм.

С Дилън се смръзнахме почти едновременно от осенилата ни мисъл. Приятелката ни също усети, че става нещо недобро.

— Какво има?

Обърнах се към Лару.

— Все пак го направихте, а?

Момичето вдигна рамене.

— И без това беше тук. Проверихме дали доктор Мертън ще постигне нещо със записа, който сне от вас.

— Май сте се провалили, щом още дишаме.

Младата жена ни зяпаше изцъклено.