Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Влязоха още двама помощници с чудата изправена количка. Заповядаха на гиганта да стане, наклониха го напред и подпъхнаха количката под него. Откараха го все така вдървен и Мертън излезе с тях.

— Къде отиват? — попитах с искрен интерес.

— Първо ще го свържат с анализатор, за да видим има ли промяна и дали изобщо можем да я установим — спокойно обясни Лару. — После… ще видим. Стъпка по стъпка, забравихте ли?

Минаха няколко дълги минути и Мертън се върна.

— Не мога да забележа нищо, което се поддава на измерване. Поне наглед всичко си е съвсем същото.

Лару въздъхна.

— Добре. Стигнахме до пълната проверка. Подготвихте ли Самаш?

Жената кимна, отиде до разговорната уредба на стената и се обади на някого. Чух гласа на Боген, долових и изненадата му, когато Мертън спомена името. Въпреки това след по-малко от минута в лабораторията бе вкарана количка с още едно безжизнено тяло. По нищо не приличаше на загорелия колос. За пръв път виждах толкова възрастен човек на Цербер, макар че вероятно едва бе прехвърлил петдесетте.

— Техник е на острова — каза Лару. — Извънредно верен, неособено умен, и както виждате, отдавна му е време да се прехвърли в ново тяло.

— Ама че опаковка сте му приготвили — промърмори Дилън.

— Е, не можете да отречете, че поне ще изглежда по-добре.

— Той… под наркоза ли е?

— Упоен е с едно вещество, за което и вие поназнайвате нещичко.

— Тъй ли било!

Схванах замисъла. Веществото предизвикваше форсирана размяна на съзнания, ако наблизо имаше друг човек, също упоен с него или поне достатъчно дълбоко заспал. Откараха Самаш в съседната зала и след малко Мертън и техниците се върнаха.

— Нека му дадем един час — каза тя уверено. — Ще ви повикам, когато свършим.

Отново ни изгониха що-годе вежливо. Но пък ни нахраниха с изключително вкусни гозби.

— Доста съм напрегната — призна си Дилън.

— Искаш ли още един повод за главоболие?

Обясних й опасенията си за Мертън. Моята мила само поклати глава.

— Направихме каквото можахме, нали?

— Ще видим. Далече сме от края.

След час наистина ни повикаха. Заварихме лабораторията без промени, ако не броим гиганта, който сега изглеждаше заспал върху количката в средата. Не забелязах никъде старото тяло и предположих, че са го оставили тихо да издъхне.

Вече нямаше съмнение, че огромният робот е одушевен. Бе добил съвсем естествен човешки вид, а лицето му сякаш излъчваше неподдаващо се на обяснение присъствие .

— Събудете го! — заповяда Лару.

Доктор Мертън и двамата й помощници отстъпиха към стената, прозвуча оглушителен гонг. Жената извика:

— Самаш, стани!

Тялото се раздвижи, ние също долепихме гърбове о твърдата стена и затаихме дъх. Петимата Лару настръхнаха.

Очите на Самаш се отвориха, лицето му се разкриви в недоумяваща гримаса. Издаде дълбок басов стон, разтърси глава и седна на количката.

— Ка… какво стана? — изпъшка той.

— Я се погледни, Самаш — подкани го Лару. — Виж в какво се превърна! Това е моят дар за тебе!

Гигантът сведе поглед към тялото си, ахна, но явно мигновено осъзна промяната. Леко скочи от количката, протегна се и ни изгледа с едва забележима усмивчица. Изобщо не харесах подтекста й.

— Самаш, аз съм Уогънт Лару. Активиращ код АЖ 360.

В първия миг гигантът остана неподвижен, сякаш нещо го бе смутило, а после се разсмя гръмогласно.

— Самаш, активиращ код АЖ 360! — наежено повтори Лару.

Загорелият великан изведнъж млъкна, на лицето му ясно се изписаха злоба и раздразнение. Протегна ръка към мъжа с козята брадичка.

— Няма да търпя никакви заповеди от тебе — изсъска той присмехулно. — Никой не може да ми заповядва! Не подозираш какво направи, Лару! Знам значението на активиращ код АЖ 360. Но за мен това е празен звук. Този път я оплеска, приятелче! — Престанал да обръща внимание на останалите в залата, великанът сякаш заговори на самия себе си: — Що за чувство! Що за сила! Като бог съм! — Той пак се извърна рязко към младия мъж. — А ти никога няма да научиш колко е прекрасно… който ще да си в тая групичка. Свършено е с тебе , Лару!

И скочи светкавично към петимата.

— Пазете ме! — писна с все сила момичето, което правилно си бях набелязал.

В гласа й звънеше непресторена паника, а аз и Дилън изтръпнахме — другите четирима заедно с Мертън и техниците се стовариха мълниеносно върху гиганта и го приковаха към пода.

— Божичко! — едва прошепна жена ми. — Всички са роботи!