Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Дилън го гледаше недоумяващо и аз се намесих.

— Думония ни обяснява, че командата за заличаване на информацията може да се задейства не само при насилие, но и по желание на носителя, а дори и от външен източник — да речем втори агент на Конфедерацията. Май нашият мил доктор си е послужил с нещо подобно спрямо Лару, за да осигури собственото си благополучие.

Психиатърът се ухили до уши и кимна.

— Но нали все пак ще му дадете отговора, към който се стреми толкова стръвно! — избухна жена ми.

Докторът вече с мъка сдържаше кикота си.

— Моля те, Дилън, положи още малко усилия — казах спокойно. — Вече познаваш нашия начин на мислене. И си припомни, че в онези квазиклетки може да се вкара каквато и да е допълнителна програма.

Тя млъкна и се намръщи. Тъкмо смятах, че ще трябва да й поднеса всичко сдъвкано, когато видях как изведнъж долната й челюст увисна.

— Олеле!…

— Съжалявам, че ще го свършиш сама — промърморих след малко. — Мразя да пропускам най-сладките моменти в подобно голямо надлъгване. В края на краищата, идеята е моя .

— Има начин да избегнем и това — невинно напомни докторът, но аз забелязах пламъчетата в очите му. — Подготвил съм всичко, в случай че се съгласите.

Дилън ни погледна смутено.

— Аз… не знам дали ще се престраша.

— Да, рискът е голям — призна Думония. — Напълно разбирам предпазливостта ви. Двамата можете да се окажете едновременно и в двете си тела. И какво? Нали и без туй ви се иска да сте вечно заедно. Или пък ще се слеете в една нова личност… Истински страшното за вас е изведнъж да осъзнаете, че не си допадате особено. Важи повече за Куин, който преди да попадне тук и открие, че е що-годе добър човек, бил един крайно неприятен особняк.

— Знам — промълви Дилън. — Това ме плаши най-много. Обичам го какъвто е сега, но едва ли бих понесла предишната му личност. Май твърде много е приличал на Уогънт Лару.

Вторачих се стъписан в нея. И тя ли?!

— Има още една възможност — неохотно добави психиатърът, явно разочарован от нейната неотстъпчивост. Подозирам, че гореше от професионално любопитство да наблюдава как съзнанията ни се сливат или каквото там още можеше да стане. — Да наглася внушенията така, че и двамата да сте необходими за препрограмирането на роботите.

Погледнах го с укор.

— Онези от Конфедерацията са препоръчали точно това, нали? За да не се превърне никой от нас в заложник.

Той се прокашля, вдигна рамене и се засмя.

— Кой добър лекар не предлага всички възможности?

— Значи ще отидем заедно — твърдо изрече Дилън, — колкото и да не им се хареса. Добре… — Тя се поколеба. — Но не е ли все едно, че сме ви посочили с пръст? Няма ли да се досетят кой е вложил информацията в нас?

— Ако успеем, това няма никакво значение. Пък обърка ли се нещо, е… имам и резервни варианти. Не се тревожете за мен. Винаги си осигурявам добро прикритие.

— Убеден съм — подхвърлих сухо. — Да започваме тогава.

Както и очаквах, новият план ядоса Боген.

— А аз какво можех да направя? — попитах простодушно. — Слизаме си с асансьора от кабинета на Думония и хоп!… Падаме в несвяст. Събуждаме се след половин час в другия край на града и всичко вече е в главите ни. Вашите хора, дето ни следиха, са ни изтървали от поглед.

И това не му харесваше, но му оставаше само да беснее.

— Поне знаете необходимото, нали?

— Да.

Бях му обяснил подробно и недвусмислено условията и предпазните мерки.

— Шефът ще се раздразни здравата — изръмжа Боген. — Има твърде голяма вероятност нещо да тръгне накриво. Както и да е… Вие двамата идвате на острова днес следобед. И си вземате каквото ви трябва. Май ще ни гостувате дълго.

Кимнах и прекъснах връзката.

— Как мислиш, Лару ще захапе ли стръвта? — неспокойно попита Дилън. — Та той направо се оставя в ръцете на Конфедерацията!

— Ще отстъпи засега, но много ще внимава. Няма друг избор, както ни увери… знаеш кой.

— Представи си само! Най-могъщият човек на Цербер, единият от Четиримата владетели на Диаманта и вероятно сред най-страшните властници в човешката история, а се бои до смърт!

— Или пък от смъртта — отвърнах аз. — Време е да си събираме багажа.

Думония и компютрите му бяха съставили внушително досие на Лару през годините — още от появата му на Цербер. Подобно на всички твърде овластени хора, диктаторът най-много се страхуваше от убийство или случайна злополука. А на тази планета, предлагаща възможност за безсмъртие, той се чувстваше почти всемогъщ, но да си като бог и все пак смъртен е непоносимо. Тялото на робот би било почти абсолютна застраховка срещу всякакви нежелани обрати. Освен това би му позволило да напуска и да се връща в Диаманта на Уордън по свое желание. Лару искаше да постигне могъщество, непознато досега дори за нашата разпростряла се из галактиката раса. Заобиколен от малка армия послушни органични роботи, щеше да стане практически неуязвим. Свободен от слабостите и нуждите на човешката плът, надарен със съзнание, равняващо се по бързина с най-мощните компютри, той би се превърнал в невъобразимо чудовище.