Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Внесохме кутията в апартамента и зачакахме новите указания, които — чудно защо — се бавеха. Накрая ни омръзна, свършихме малко от всекидневната работа на фирмата и си легнахме.

На сутринта кутията липсваше. Веднага се обадих на Боген за кражбата и той изобщо не се зарадва. Бяхме обкръжени от охрана, камери, алармени системи… но и този път те не му послужиха за нищо! Друг факт обаче го вкисна окончателно. В кутията имало пет отделни следящи устройства, дето и досега работели съвсем нормално. Според данните им тя още била в нашия апартамент.

Само че никой не успя да я открие. Ченгетата намериха единствено някакъв дребен излъчвател, натикан в пролука между дъските на пода. Чудесно имитираше сигналите на всичките пет устройства.

Боген хем се вбеси, хем провеси нос. Бях уверен, че до Лару ще стигне силно фризирана версия на случката.

Аз пък се възхищавах на резидента на Конфедерацията в района, който явно се извисяваше с цял ръст дори над мен, поне по безумното си нахалство. Изгарях от нетърпение лично да се запозная с него.

Пробите от тъкани бяха изчезнали в неизвестна посока преди девет дни и Боген не пестеше заплахите. Накрая и аз, и Дилън трудно контролирахме нервите си.

Когато дочакахме обаждането, двамата отпътувахме веднага и ми се стори, че зловещият координатор и хората му дори не подозират причината.

— Пък аз все се чудех защо говорите тук без никакви притеснения — рекох след малко на агента, оказал се добър наш познат.

Доктор Думония се подсмихна.

— О, всичко се дължи на две-три чудеса на съвременната техника. Всъщност Боген и в момента си мисли, че ни подслушва. Само че чува съвсем друг разговор. Толкова приятно се работи в технологична среда, изостанала поне с три десетилетия…

— И тези ваши анархистки настроения срещу Конфедерацията… Знаех си, че нещо не е наред, но така и не отгатнах на чия страна сте.

— Естествено работя преди всичко за себе си. Както впрочем постъпвате и вие двамата. Не съм мошеник и онова, което сте чули от мен досега, е самата истина. Конфедерацията ме отвращава . Ако можех да бъда сигурен, че пришълците няма да погубят цялата човешка раса, пръв бих ги насъскал към разправа с онова закостеняло общество. Няма по-добра стимулираща инжекция за човечеството от една разтърсваща и опустошителна война, стига то да оцелее в нея, за да продължи развитието си. Освен това искам да се наслаждавам на своята професия и на лукса, с който съм свикнал.

— Тогава защо… защо работите за тях? — озадачено промърмори Дилън.

— Аз не работя за тях в точния смисъл на тези думи. На Цербер всъщност представлявам Конфедерацията и това ми се струва много изискана шега. Куин може да ви разкаже повече за възгледите ми, понеже сега нямаме много време за философски беседи. Само да добавя, че с Конфедерацията сме си взаимно полезни. По същия начин използвам Лару, хората му и цялата тукашна система. Всичко е подчинено на стремежа ми да живея както ми харесва и да се отдавам на любимите си занимания.

— Изобщо не разбираем защо пратиха и мен тук — казах откровено, с цялото уважение на един професионалист към друг. — Можехте сам да свършите всичко, почти без да рискувате.

— Е, не е точно така. Ако припаря до Лару, особено пък до неговия остров и проекта, ще се изложа на прекалена опасност, а аз се пазя от това. Вече казах, че действията ми са част от намерението да поддържам личното си блаженство възможно най-дълго време. Надявам се — безкрайно дълго! Затова не си падам по дръзките акции. А и Лару не би ме допуснал до себе си или до роботите, защото… го познавам твърде добре. — Думония се ухили зъбато. — Той продължава да живее с илюзията, че и аз съм бил подложен на частично промиване на мозъка. Само затова ме търпи. Е, има и втора причина да не възложат задачата на мен. Твърде отдавна съм тук, твърде добре познавам местните хора. Липсва ми безпристрастност. Нуждаеха се от нов ум с аналитични способности, за да отсее плявата и събере действително съществената информация. Пък и така Куин рискува главата си, а не аз своята…

Дилън обаче не мирясваше.

— Току-що заявихте, че не ви интересува дали пришълците ще нападнат Конфедерацията. Защо тогава помагате да бъдат спрени?

Докторът изведнъж стана много сериозен.

— В техните създания е скрита най-страшната опасност. Съвършени организми, превъзхождащи човека във всичко. И изцяло поддаващи се на програмиране. Разбира се, ние също сме програмирани донякъде от онова, което наричаме наследственост и социална среда. Но имаме и способността да надмогваме натрапените ни ограничения, тоест да се отклоняваме от програмата. Затова нито едно тоталитарно общество в човешката история не е успявало да смаже окончателно независимия дух на отделната личност. Роботите са първата истинска заплаха за свободата ни, с която се сблъскваме. Те не могат да надраснат своята програма. Меко казано, плашат ме до полуда.