Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Брей, проклет да съм! Като си помисля само, че се запознахте тук!

— Била е друга в същото тяло — подсмихна се жена ми.

Новината като че го обърка и аз сметнах това за добър признак. Значи нямаше представа какво съм предавал, иначе щеше да знае за Дилън, Санда и всичко останало. Не е подслушвал… или просто не е имал възможност да го направи.

— Е, с какво мога да ви бъда полезен в този прекрасен ден? — попита Ота вежливо, а аз ясно виждах каква мисъл терзае ума му — да ни раздели по някакъв начин, за да ме накара да докладвам.

— Я да сложим край на представлението — предложих с малко по-остър тон. — Знам за предавателя. И вече ми е ясно, че получаваш контрабандната електроника в отплата за услугите си към Конфедерацията. Манипулираш хора.

Той се изкикоти нервно.

— Куин, ти си се побъркал!

— Не, говоря истината. Известно е не само на мен, но и на теб, че дори и на Дилън. Ота, искам да те предупредя. Работата стана дебела и от нея вече не зависят дребните ти хитрини. Трябва да се свържа по предавателя. Веднага, съзнателно, без да забравям нищо. Разбра ли?

— Изобщо не проумявам какви ми ги дрънкаш!

— Стига игрички! — отсякох. — Ако ще се инатиш, мога да измисля и друго. Но ти обещавам, че бързичко ще те засилят към Момрат. Вече съм приближен на Уогънт Лару. Думичка да кажа за контрабандата и знаеш какво ще ти се случи.

Той преглътна на сухо.

— Не би направил това…

— Защо пък не? Хайде, без повече преструвки! С теб се сприятелихме, защото само така можеше да си получаваш доставките. Ти ме използваше, сега пък аз ще те използвам… или ще те размажа. Какво избираш?

Дебелакът поклати глава и въздъхна.

— Куин, не съм искал да ти навредя. Повярвай ми! Винаги си ми бил симпатичен. Но в бизнеса е така.

— Добре, Ота, трябва ми предавателят. И по-бързо. Обещавам ти, че ако не се опиташ да ме измамиш, никой няма да научи за продажбите под тезгяха. Но нямаме време за пререкания. Следят ни, ето защо ние с Дилън се преструваме, че днес просто сме тръгнали да харчим пари по магазините. Забавим ли се обаче при тебе, ще ни заподозрат.

Той се озърташе трескаво и накрая реши.

— Да влезем отзад.

Последвахме го. Помещението, побрало и склад, и работилница, тънеше в обичайния си хаос, от който шишкото изрови някакъв шлем и го включи в устройство, замаскирано като контролен монитор.

— Хм, прилича малко на големите мозъчни скенери — отбеляза Дилън.

— И вероятно действа по подобен начин — кимнах аз. — Ота, как работи… без обаче да ми казваш вълшебните думички!

Продавачът сви рамене.

— Де да знам. Излъчва се през същата антена на покрива, която използвам и за нормалните разговори. Мисля, че е кодирано и го приемат другаде на Цербер, оттам го препредават към спътник, а после… въобще не ми е ясно. От мен се искаше да те заприказвам, когато дойдеш в магазина и да ти кажа… едно определено изречение. После двамата с тебе влизаме отзад, слагаш си шлема, изпадаш в транс за две-три минути. Връщаме се, подхвърлям някоя невинна глупост и разговорът продължава оттам, докъдето сме стигнали.

— Добре. Сега излез. Ако имам нужда от теб, ще те повикам. Дилън ще ме пази.

— Нямам нищо против — съгласи се той неспокойно и се махна.

Огледах шлема.

— Опростена версия на психосондите, каквито използва Сигурността на Конфедерацията в клиниката си — обясних й. — Наистина е подобна на мозъчния скенер, само че предава информация.

— Досега не съм си представяла, че това е възможно — призна тя. — Нали никой друг, освен самия теб, не може да получи информацията?

— Правилно си разбрала. Не се стряскай, когато изпадна в транс. А щом свърша, ще видим какво ще правим.

— Куин, би ли ми казал кой все пак ще получи тези данни?

Въздъхнах.

— Вероятно първо ще минат през компютър. От квазиорганичните. После ще ги получи другото ми „аз“.

Ето докъде сме стигнали. Надявам се, че ще направиш оценка на информацията и ще я предадеш на наблюдателя каквато е, без да чакаш окончателния доклад. Ще се свържа отново, стига да мога.

Кратка пауза, сякаш шумът по линията прекъсва за миг. Изведнъж се чува глас… не, само впечатление за глас в съзнанието ми.

„Ще му съобщя, че трябва веднага да се запознае с предадените от теб данни — казва компютърът. — После той ще реши какво е необходимо да предприеме.“

„Това ми стига. Колко дълго ще трябва да чакам?“

„Не мога дори да предположа. Той се разстрои много от случилото се на Лилит и отказва да продължи веднага с твоята информация. Вероятно ще протака поне един ден.“