Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Това какво общо има с Дилън?

— Ами щом телепатията не е усвоена в достатъчно достъпна форма, единственият друг начин да внушим пълна сигурност е този процес. Ще го контролираме и ще го спрем миг преди пълното уеднаквяване в двата мозъка. Така в психиката на всеки ще бъде наложен силен отпечатък от тази на другия. Все едно да можете да разгадавате най-съкровените си тайни и желания. Всъщност край на тайните! Спрем ли навреме, второто съзнание ще избледнее след няколко седмици, но и двамата ще познавате изцяло партньора си. Дилън вече няма да се съмнява във вас, ако, разбира се, не таите дълбоко в себе си нещо, което би подхранило страховете й.

Не се сдържах да не подсвирна.

— Тежко бреме… Та дори аз самият не се познавам достатъчно, за да съм сигурен точно какво искам или чувствам!

— Значи разбирате колко е рисковано. Вече подчертах, че навременното прекъсване на процеса е въпрос на секунди, а индивидуалните фактори не се поддават на точни изчисления. Твърде вероятно е да се стигне или до сливане, или до две съзнания в едно тяло.

— Ясно. Какъв е шансът нещо да се обърка?

— Горе-долу едно към едно.

Въздъхнах.

— Макар да не ми се вярва, че и аз, и Дилън ще поискаме това, колко време ви е необходимо, за да се подготвите?

— Поне денонощие. Предпочитам обаче да са няколко седмици, защото иначе ще се наложи да отменя часовете на доста пациенти, макар начинанието да си струва! Много отдавна не съм правил подобно нещо.

— А през тези двайсет-трийсет години на Цербер колко пъти изобщо ви се е случвало?

Той пресметна наум.

— Май са само четири.

— И в колко от тях се справихте успешно?

— Е, в тези случаи успехът е нещо относително. Два пъти предизвиках желания резултат, в другите два настъпиха необратимите състояния, за които споменах. От двата успешни случая при едната двойка се получи най-силната човешка близост, на която съм бил свидетел. Тези хора живееха едва ли не в постоянно блаженство.

— А другата двойка?

— Намразиха се и в червата. Грешката отчасти беше моя. Не порових достатъчно дълбоко в главите им.

— Ще си помислим — обещах му. — Твърде сериозно решение е. Пък и точно сега имам нужда от много ясен ум.

— Разбирам — кимна Думония. — Нека спомена още нещо, което може и да ви помогне при вземането на решение. Устройствата за мозъчно сканиране търсят предварително заложена в компютърната памет схема, но се допускат известни различия, ако личността е в ново тяло. Достатъчно е да съществува подобие — като при частичните пръстови отпечатъци например. След което и да е от изкуствено предизвиканите състояния, поне в първите няколко дни, сканирането ще отчита присъствието и на двете психики. От години се забавлявам с тази идея, но никога не съм имал шанса да я приложа. Може би ще ви бъде от полза…

Зяпнах го, после се разсмях неудържимо.

— Прекрасна възможност за стар анархист!

— Всичко отново е толкова кристално ярко — каза ми Дилън, когато аероколата ни отнасяше обратно. — Не съм разбирала досега какво огромно значение има, че виждам и чувам микробите на Уордън в хората и предметите. Чак когато ме лишиха от този контакт, за пръв път в живота ми ми се стори, че съм ослепяла. И изведнъж пак прогледнах!…

Напълно й вярвах. Самият аз през цялото време съзнавах присъствието на дребосъците, но постепенно те се превърнаха във фон, на който не обръщах внимание и дори не се сещах, че го възприемам. Май Дилън говореше точно за това. Никой не се вслушва в постоянния шум на морето, но ако той внезапно престане, шокът ще е доста силен.

— Вече трябва да внимаваш — усмихна ми се тя. — Някоя сутрин ще се събудиш като член на майчинския синдикат.

Аз също се ухилих и я целунах.

— Не се тревожа. Винаги мога да си върна тялото, ако имам нужда от него.

Приказвахме си за какво ли не. Стигнахме и до опасните идеи на Думония.

— Мислиш да се престрашиш? — ахна жена ми. — Заради мен?

— Ако ти го искаш и имаш нужда от това — да! — уверих я. — Стига да оцелеем през следващите няколко дни.

Тя ме прегърна.

— Значи не е нужно. Предостатъчно ми е да знам, че си бил готов да го направиш. Пак сме партньори.

— Аз те обичам — възразих кротко и я притиснах към себе си.

Нито магазинчето, нито самият Ота се бяха променили. Той изглеждаше изненадан и доволен, че ме вижда отново, макар да не се зарадва толкова на Дилън.

— Куин! Колко ми е приятно, че дойде! Вече се притеснявах да не си умрял.

— Обзалагам се, че ти е било много мъчно — отвърнах неприветливо и кимнах към спътницата си. — Съпругата ми Дилън Кол.