Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

„Но аз как да поддържам връзка с вас? Не бива да привличам излишно вниманието към това място.“

„Ние ще намерим начин. Не се тревожи.“

Лесно ти е да го кажеш. Ти си само една машина и не твоят врат е с надяната примка в момента!

КРАЙ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО. ОЧАКВАМ ЗАПОВЕДИ.

Наблюдателят свали шлема от главата си и се отпусна на креслото. Не само изглеждаше, но и наистина се чувстваше изтощен. Няколко минути погледът му сякаш се рееше в празното пространство. Явно все още не успяваше да се овладее.

— И този доклад ти повлия зле — отбеляза компютърът.

Наблюдателят махна с ръка.

— Аз ли съм там долу? Наистина ли съм такъв? Затънал в тази романтична връзка, обзет от налудничави амбиции?

— Ти си. Проверката на основните характеристики на психиката го потвърждава.

Мъжът се усмихна мрачно.

— Аха, пак прословутите количествени анализи… Да сведем нещата до спретнати цифрички и символчета. Сигурно е много приятно да си компютър и да не ти пука, че всичко, което някога си мислил, в което си вярвал за себе си и за своето общество, бавно-бавно се разпада на парчета!

— И двамата сме резултат от програмиране — напомни компютърът. — Нито повече, нито по-малко.

— Програмиране! Ох, има ли смисъл да споря с тебе? Никога няма да ме разбереш. Чудя се дали изобщо някой може. Аз съм първият човек, подложен на подобно изтезание… и не го пожелавам никому.

— Въпреки всичко трябва да признаеш, че научихме много. Дори агентът ни на Цербер да бъде ликвидиран в този момент, напреднахме значително в решението на проблема. Знаем как програмират роботите. Знаем, че контактите между пришълците и хората от Диаманта се осъществяват някъде по спътниците на Момрат. Дори вече сме в състояние да нанесем удар по местата, където подготвят органичните компютри.

— Няма да предложа унищожението на Цербер! — избухна наблюдателят. — Поне не сега.

— Не смяташ ли, че е достатъчно да се справим с орбиталната станция и острова на Лару, за да затрудним действията им дори повече, отколкото с премахването на всичките Владетели?

— Е, може би си прав. Но ако предам информацията, големите шефове неизбежно ще препоръчат цялата планета да бъде разпиляна на атоми. Лару също предполага, че биха предизвикали открито стълкновение, за да се отърват от заплахата проникването на роботите да продължи. Без Цербер става невъзможно влагането на човешки съзнания в тези чудовища.

— Тогава защо се колебаеш? Доскоро не би допуснал и следа от съмнение в необходимостта от драстични мерки.

— Защо ли… — Мъжът пак се свлече в креслото. — Ами да, какво ме засяга? — попита сам себе си на глас.

Но за да си отговори, вече не му стигаха обучението и опитът. Трудностите не се спотайваха в интелекта му. Просто бе открил, че в него самия има и друга страна. И се бе сблъскал с нея не веднъж, а два пъти! Едва успя да си внуши, че на Лилит е било просто неизбежно да стане така. Свикнал беше да действа в технологично общество, а двойникът му попадна в първобитен свят, където по принуда се промени и приспособи. Но на Цербер? Вече нямаше с какво да се оправдава. И още нещо… дали само двойниците му се променяха?

Сега обаче трябваше да направи избор и вече знаеше какъв ще бъде той. В този момент се намеси компютърът.

— Ако това ще облекчи решението ти, мога да те запозная с моята собствена преценка, че унищожението на Цербер само ще забави и затрудни подготовката и изпращането на органични роботи, но няма да прекрати напълно операцията. Докато пришълците разполагат с микроби на Уордън от съществуващата на Цербер разновидност, те са в състояние да продължат да действат където и да било в Диаманта. Вече научихме, че има сериозни основания да предполагаме подобно разпръскване. Пък и моментът още не е подходящ за предизвикване на военен сблъсък. Не разполагаме с достатъчно данни, които да убедят съвета, че се налага пълно прочистване на този сектор. Най-много да принудим нашествениците да се изтеглят от Диаманта, но така само ще загубим всякакъв контакт с врага…

Наблюдателят внимателно обмисли доводите.

— Добре. Ето какво ще направим. Предай предложението от Цербер в централата на Сигурността. Ще чакаме техните препоръки.

— Изпълнявам нареждането.

Съобщих на Боген, че съм влязъл във връзка и остава да чакаме резултата. Знаех какво ще бъде напрежението дотогава. Но се радвах, че Дилън е много по-свежа, жизнена, сякаш изцяло възстановена. Да не беше надвисналата над нас примка, следващите три дни сигурно щяха да са най-щастливото ми време на Цербер.