Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

В края на третия ми се обади някой, когото не познавах, а и не разбрах откъде точно ме търси. Боген не само бе заповядал подслушването на видеофона, но наоколо бе просто претъпкано с какви ли не следящи устройства. Въпреки това се съмнявах, че ще научи много.

Нямаше образ, само звукова линия.

— Куин Жанг?

— Аз съм.

— В предложението ви има несъмнен смисъл, но нищо не може да се направи, без да получим проби от тъкани.

Затаих дъх.

— Какво количество е необходимо?

— Около петдесет кубически сантиметра мозъчна и още петдесет от каквато и да е друга тъкан. Възможно ли е.

— Ще видим — казах на незнайния си събеседник. — Как да ви уведомя?

— Пак ще се чуем.

Връзката прекъсна и точно тогава влезе Дилън.

— Кой беше?

— Сещаш се. Време е да се отбия в канцеларията на Сигурността, за да информирам Боген.

Той настоя да говори лично с мен и аз седнах пред техния видеофон.

— Обадиха ми се. Искат две проби от тъкани.

— Очаквахме нещо подобно — кимна координаторът. — Интересувам се само от любопитство — как се свързаха с тебе? Не си излизал през целия ден, нито имаш регистрирани разговори. Пък и никой не ти е гостувал.

— Говорихме по видеофона. Мислех, че сте записали всичко.

Той не прие новината спокойно.

— Да, всичко се следи. Ще проверя пак, но от контролните служби не са ми съобщили за проведен разговор. Това никак не ми допада. Не би трябвало хората на Конфедерацията да са толкова неуязвими тук.

Боген стана, а аз не помръднах от стола си. Не се съмнявах, че скоро ще се върне.

— Какво показа проверката?

— Никакви обаждания. Пуснахме записите и от следящите устройства във вашето жилище. Жанг, нали не се опитваш да си правиш майтапи с нас? Не се чува нищо освен фонови шумове. Накрая влиза жена ти и пита: „Кой беше?“, а ти отговаряш: „Сещаш се“.

Подсвирнах. Бях впечатлен поне колкото него, макар и не по същите причини.

— Е, какво решихте?

— Ще получиш тъканта.

— Аз ли да я взема или ще ми я доставите вкъщи?

— Много смешно… Ще трябва да си я вземеш сам, защото искам да проследя как ще попадне у агентите на Конфедерацията.

— Ей сега ще кажа да приготвят един катер.

— Не. Председателят Лару заповяда да предприемем предпазни мерки спрямо теб и ти повече няма да стъпиш на острова. Опиташ ли се, ще те очистим.

— Хей, не сме се разбирали така! — възмутих се съвсем искрено, а стомахът ми тревожно се сви.

Ако Сигурността на Конфедерацията одобри плана, непременно трябваше да съм на острова в решителните дни!

— Променихме правилата, Жанг. Сам призна, че си убиец, а ние не подценяваме уменията ти. Няма да рискуваме излишно.

— Но нали трябва да дойда, ако ми изпратят нещо?

— Не се налага. Ще го пренесе жена ти. Все още й е внушено да не посяга на човешки живот, затова присъствието й е по-безопасно.

— Няма да набърквам и нея! Тогава… забравете за уговорката ни.

Боген се ухили гадно.

— Нямам нищо против, щом толкова искаш и двамата да умрете веднага. Още отначало ти беше ясно — ще се подчиняваш на поставените от нас условия. Не се инати. Искаме тя да бъде тук точно след два часа.

— Добре де… — въздъхнах. — Засега съм съгласен. Я почакай! Тя е професионална майка. Забранено й е да пътува по вода заради борките.

— Кой ще възрази? По лична заповед на председателя Лару тази забрана в момента не важи за Дилън. Ако някой вдигне пушилка, прати го да си поприказва с мен.

— Аз пък си мислех, че и това й е внушено.

— Думония вече се погрижи да премахне внушението. Не беше чак толкова трудно. Хайде, побързай, че губим време!

Прекъснах връзката. Промяната в правилата ми вдъхваше тежки предчувствия. Макар че Дилън нямаше нищо против да се разходи.

— Нали сме заедно във всичко?

Какво да направя? Изпратих я до катера. Тя видимо се зарадва, защото наистина обичаше морето. Нямаше я около пет часа и аз все повече се изнервях.

— Нищо ли не ти сториха? — попитах веднага, щом я зърнах.

— Не — засмя се жена ми. — Бях на руля почти през цялото време, прекарах си много приятно. Замъкът е разкошен. Е, пуснаха ме само до първия етаж, връчиха ми ей онази запечатана хладилна кутия и ме изпъдиха.

Взирах се напрегнато в нея. Как да разбера дали не са я подменили с робот? Ще доловя ли промяна, ако набързо са я пъхнали в психомашините за някое ново внушение.

Успокоих се с мисълта, че засега не биха дръзнали да ми пратят робот. Нали всяка нощ с Дилън можехме да си разменим телата? За другото трябваше да разчитам на Думония… но можех ли да му имам доверие?