Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Да не говорим пък за факта — побързах да напомня, — че и да замените Дилън, ще го позная още при първата размяна на телата… ако изобщо оцелея след сблъсъка със съзнанието на робот.

— Да — въздъхна Лару, — именно това наклони везните. Сега разбирате ли защо ви ценя? Мислите правилно. И аз съм склонен да ви дам шанс. Ще ви позволя да опитате.

Отдъхнах си. Прескочихме и второто високо препятствие.

— Кога?

— Възможно най-скоро. В нормални условия щях да обсъдя всичко с другите Владетели на Диаманта. Имаме среща след два дни. Но поради смъртта на Крийгън не мога да си позволя лукса на единодушните решения. И без това обикновено решаваше той. Все пак ще им съобщя какво съм предприел.

Мъжът стана — явен знак, че разговорът е свършил.

— Съпругата ми — напомних сдържано. — Първото условие…

Лару се поколеба и въздъхна.

— Съгласен съм. Щом се върнете на брега, обадете се на Думония. И побързайте. Но заложените в психиката принуди остават. Ясно ли е? Както и финансовата й зависимост от вас. Ако пак опита да се измъкне от майчинството, така ще я подредя, че ще пълзи на колене Да моли за милост… вие също. Животът и на двама ви вече е само във ваши ръце. Дори един повод за съмнение, една дребна грешка, независимо дали вие сте причината — и най-силното ви желание ще бъде смъртта да ви избави от страданията. Разбрахте ли ме?

Кимнах най-сериозно, защото долових зловещата нотка в гласа му. Съвсем лека, но вледеняваща промяна в сравнение с първата среща. Изведнъж прозрях, че сега говоря с истинския Уогънт Лару. Казах си, че шансовете ми нарастват, макар и незначително. Ако напрегнех вниманието си докрай, вече можех да го разпозная — дори стаята да е пълна с хора, които се преструваха на него!

Признавам, бяха дяволски добри актьори, но не вярвах някой друг да притежава такава вкоренена в душата му злоба.

И Боген вече бледнееше като противник. Дребосък обикновен шеф на ченгетата! Лару обаче беше най-невъобразимо опасната твар, която съм срещал. Не се усъмних нито за секунда в заплахите, нито в готовността му да ме смачка.

— Още не мога да повярвам, че пробута този номер — каза ми Дилън в аеротаксито, с което пътувахме към доктор Думония. — За Бога, Куин! За една година се приспособи тук, натопи голям началник, стана президент на фирма, промъкна се в най-секретния проект на планетата, а сега дори успя да уредиш отмяната на присъда, издадена преди броени месеци!

Кимах и се усмихвах, но не можех да прогоня от мислите си сянката — всичко се задвижи и ми оставаше само да стискам палци.

— Не сме се измъкнали невредими. Най-трудното предстои, а от онзи тип наистина ми настръхва косата. Щом го погледнах в очите и изпитах искрена уплаха. Това беше самата опасност! Четиримата владетели несъмнено са най-добрите сред своята порода, те са плод на странна еволюция. А превръщането на Диаманта в затвор е било особено тъпашко изпълнение в историята на Конфедерацията. Вече ми е ясно защо. Събрали са на едно място най-неудържимите, най-развихрените криминални психопати. Оцелелият в подобен зверилник няма как да не е истинско съвършенство — гениален, безнравствен, безмилостен… Лару намери начин да ме притисне в ъгъла и според мен знае или поне подозира какво съм намислил.

— Но нали се измъкна от клопките му — настоя Дилън. Той се е съгласил с предложението ти. Щом е толкова проницателен, защо ще ти играе по свирката?

— Май се досещам за причината. Помисли в какво положение е попаднал. Най-сериозната му слабост е страхът, че всеки миг неговата огромна и непрекъснато нарастваща власт може да бъде заличена. След смъртта на колегата му от Лилит този страх се е изродил в истинска мания. Приятелчето е събрало най-добрите умове на Цербер, за да го избавят завинаги от заплахата. Там е дори Мертън, а тя може би е сред най-талантливите в цялата галактика. И нищо не постигат! Лару има болезнена нужда от проекта „Феникс“. Затова, дори да предполага намерението ми да го изпързалям накрая, е готов да ми даде известна свобода на действие. Няма избор. Ще иска от Мертън и останалите да душат за мръсни трикове с надеждата, че все пак ще му помогна да се отърве от най-жестокия си проблем. Не си представям по-върховно противоборство. Залага всичко на увереността, че ще ме надхитри, преди аз да го проваля.

— Значи си сигурен, че очаква номера от тебе?