Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Разбирам… Твърдите, че дори Конфедерацията няма да се справи с препрограмирането на роботите.

— Нищо не сте разбрал! Ако притежаваха дори един екземпляр, щяха да намерят верния отговор. Но ние… ние сме в безизходица. Вече ни е ясно как става, ала не успяваме да го повторим. И, най-важното, не сме способни да отделим управлението на функциите от онези програми, които искаме да премахнем. Сега проумяхте ли?

И още как!

— Значи Конфедерацията би решила проблема?

— Само защото имат по-големи и по-бързи квазиорганични устройства. Съмнявам се дали ще могат да направят същия робот, но почти сигурно биха успели да вложат в него желаната от тях програма. Затова във всяка клетка е вграден и механизъм за самоунищожение. Ако роботът попадне в безнадеждно положение или съществува опасност да бъде заловен, той просто се стопява. Изчезва всякаква структура.

— Е, нагледа ли се? — нетърпеливо ме побутна Боген.

— Поне засега ми стига. Да си кажа право, впечатлен съм!

Не бях откровен. Всъщност проклетите роботи ме изплашиха до смърт.

Прекарах нощта удобно настанен в стая за гости, заобиколен от творби на стари майстори и потънал в контролиран от компютри лукс, който почти бях забравил. Спах до късно, защото знаех, че ще трябва да напрегна докрай способностите си на следващия ден. Погълнах обилна закуска. После, с разрешението на полицаите и под техните извънредно бдителни погледи, обиколих колекциите на горните етажи. Бях запленен от шедьоврите, а и пътьом си изясних загадката на множество неразкрити кражби. Ако можех да се върна в Конфедерацията с тези сведения, веднага биха вписали името ми в някоя златна книга, стига разбира се да съществуваше такава и за ченгета.

Късно следобед една аерокола кацна на прекрасната поляна пред Замъка. От нея слязоха петима мъже, до един понесли куфарчета. Не забелязах у никого нищо особено, затова ми оставаше само да ги зяпам през прозореца и да се чудя кой от тях е Лару.

Именно в това беше хитрината.

— Никога не ти е известно кой точно в групата е Владетелят — предупреди ме Боген. — Разполага с двайсетина необикновено надарени актьори. Случва се да го заместват на много срещи, а и той винаги се движи с неколцина от тях. Няма да го познаеш…

Започвах да се тревожа.

— Значи истинският може изобщо да не е тук.

— Гарантирам, че ще присъства. Друг няма право да вземе такова решение. Най-добре ще е да се отнасяш към всеки, все едно, че говориш с Лару. А самият той ще те чуе.

Кимнах неохотно и слязохме до чудесно обзаведения кабинет на Владетеля. Тези допълнителни номера ме изнервяха. Още нещо, което лесно можеше да ме препъне.

Бях представен на висок красавец с преждевременно прошарена коса, даваща му прилика с изтъкнат политик, чието име бях забравил. Огледах и останалите. Нисък дебелак, който малко напомняше за Ота. Не бих допуснал, че господарят на Цербер може да изглежда така. Но пък и точно този тип щях да избера, ако исках да се прикрия. Хората наоколо едва ли биха приели насериозно диктатор с подобна външност… Другите също се бяха настанили удобно и не ме изпускаха от поглед. Питах се дали и те самите знаят кой какъв е в момента.

Спрях пред онзи, когото ми посочиха като Лару и леко се поклоних. Протегна ми ръка с типичната лъчезарна усмивка на политик.

— Не е нужно да се придържаме към тези глупости — каза добродушно. — Тук сме просто делови хора. Моля ви, седнете.

Сторих го, а той се взря съсредоточено в мен.

— Значи сте първокласен убиец — промълви след малко.

— Бях — отвърнах спокойно. — Тази страна от бившата ми работа вече не ме интересува.

— Прослушах записа на вчерашния ви разговор с Боген, погледнах и данните от детекторите. Жанг, струва ми се, че във ваше лице имаме много полезен и интересен човек. Събудихте любопитството ми. Щом сте поел доброволно тази задача, защо минахте на наша страна?

— Нямаше нищо доброволно — обясних съвсем искрено. — Избраха ме, приспаха ме, прехвърлиха съзнанието ми и се събудих в килия на път за Цербер.

Мъжът отсреща се засмя.

— Такива са си. Значи сега работите за себе си. Добре. Ще ви задам още няколко въпроса.

— Моля.

— Първо, ако допуснем за момент, че се съгласим с предложението ви, какви гаранции имаме, че няма да ни измамите?

Беше мой ред да се засмея.

— Аз да ви измамя? Сам-самичък? Хайде да погледнем на нещата от другата им страна. Щом свърша тази работа за вас, какви гаранции имам, че няма просто да се отървете от мен?