Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Познава хората като мен. Боген ми спомена веднъж, че добрият професионалист разчита на интуицията си, за да предвиди действията на друг добър професионалист. Също както инстинктите са ти помагали да оцелееш срещу борките. Лару знае какво да очаква от мен. Дам ли му онова, от което се нуждае, мога само да му навредя, ако ме остави да се навъртам наоколо. И на двамата това ни е известно. Той се осланя на прозорливостта си, за да разгадае шашмите ми навреме. Затова засега приема моите условия. Нищо няма значение, стига да му посоча мечтания изход.

Дилън се взря напрегнато в мен.

— А ще можеш ли?

Вдигнах рамене.

— Нямам представа. Зависи от Ота, от моя двойник, от Крега и шефовете над него. Какво друго да правя, освен да се надявам, че ще намерят решението?

Тя поклати глава и не каза нищо повече. Скоро бяхме в приемната на Думония и веднага влязохме при него. Лару не си беше губил времето, защото сигурно на всеки ъгъл му се привиждаха убийци. Кой знае дали пък не беше прав.

Докторът ми се стори доста впечатлен. Когато отведоха Дилън при тринадесетте съдии, свикани спешно само заради нея по заповед на диктатора, ние с Думония се отдадохме на лековат разговор. Психиатърът ми беше симпатичен, макар изобщо да му нямах доверие.

— Значи решихте да провалите прикритието си — отбеляза той нехайно.

— Че защо не? И без това не можех да разчитам на него. Честно казано, щом вие знаехте кой съм, все щеше да се разчуе по някое време.

Събеседникът ми сякаш потрепна.

— Толкова лоша слава ли ми се носи?

— Може да сте този, за когото се представяте. Или пък да сте самият Уогънт Лару… Кой би познал на тази планета?

Заяждането ми изглежда го развесели.

— Ето го и най-глобалния проблем на Цербер. Неизбежната параноя. Страхът, че не знаеш кой е пред тебе. Така хората винаги внимават да не прекалят. Благодарение на Конфедерацията сред жителите ни има отвратителни създания, но именно местните особености направиха нашето общество кротко и донякъде защитено от престъпност. Тук присъдата, закрепостяваща те в едно тяло, да не говорим пък за смъртта, всяват ужас у всекиго. Понякога подозирам, че именно това е причината Цербер толкова да ми харесва. Помислете само какви възможности предлага той на човек с моята професия!

Бях помислил. Бях помислил грижливо за самия Сварк Думония, преди да го избера. Той съчетаваше у себе си едно привидно неразрешимо противоречие — аморален циник с престъпни наклонности, който в същото време искрено се старае да помага на своите пациенти.

— Хрумването, че може да съм Лару, е чудесен пример продължи докторът. — Тук е царството на манията за преследване. Но аз не съм Лару. И не бих могъл да заема мястото му, просто защото мразя властта. Ненавиждам всякакви институции — Конфедерацията, правителството на Цербер, дори местното медицинско дружество. Напомнят ми за мравуняци. Предназначението им е да задушат свободния дух на индивида и в тази насока те чудесно си вършат работата. Религиите май са още по-лоши. Догми. Вярвай в това, не върши онова. Прахосвай си времето за глупави ритуали, вместо да направиш нещо смислено. Знаете ли, че само в Медлъм имаме сто и седемдесет различни изповедания? От католици и ортодоксални юдаисти — помислете какви главоболия им създава смяната на пола, обрязването и други подобни идиотщини! — до местни смахнати култове, според които боговете спят в сърцето на Цербер и някой ден ще се пробудят, за да ни отнесат в рая.

— Значи сте анархист…

— Може и така да се каже. Подобие на анархист, но от заможното съсловие, с вкус към удобствата. Нося шити по поръчка костюми и имам частна вила в прекрасен курорт, където да отлетя с личната си аерокола, щом почувствам нужда от отдих. Ето грешката на много от старите философи! Анархизмът е неподходящ за масите. По дяволите, та повечето хора копнеят да бъдат ръководени, иначе не биха понасяли и създавали сами все нови и нови бюрократични структури, които да ги поучават дори как да мислят. Анархизмът е философия на индивидуалисти. Всеки избира своя собствен компромис, стига дотам, докъдето пожелае, без да се притеснява за цялата общност. Единственото, което може да се направи за масите, е от време на време да ги пораздрусаш, да ги сриташ изотзад с някоя революцийка. Не че има трайна полза. Възникват нови догми и нова бюрокрация. Но сътресенията са си здравословни. Когато Конфедерацията се е вкаменила така, че нямало как да избухне дори най-дребен бунт, започнала да загнива.