Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

– Аномалията се намира точно върху екватора. До последния сантиметър, както изглежда.

Хопър бавно пое въздух. Като се изключеше статичният шум, в помещението цареше пълна тишина. Когато Шугърман заговори отново, гласът му прозвуча изненадващо силно.

– Какво значение може да има екваториалното местоположение?

Хопър премълча раздразнено. Не можеше да отговори на въпроса, без да компрометира безопасността на мисията. Това бе информация, която можеше да се придвижва само нагоре по йерархическата стълбица, не и надолу.

– Еърман. Поискай разрешение за сателитно наблюдение от Трансат четири. Трябва да наблюдаваме всичко това непрестанно и в реално време.

– Това е колатерална система, госпожо. Обикновено се използва от други. В момента изпълнява поръчка на ЦРУ…

– Имаш разрешението ми да заявиш приоритетен режим "Ясни очи".

Еърман преглътна.

– Да, госпожо. Прехвърляме на сателитно наблюдение.

Чуха се поредица прещраквания и на четирите екрана изникна сателитна картина. Тя показваше конвой от четири джипа, пресичащи пустинен терен, зад който в пясъка оставяха белезникави дири. Върху обектите бяха наложени отчетливите черни кръгове на мерници и хоризонтални оразмерителни линии.

От уредбата проехтя непознат гневен глас:

– На вниманието на неизвестен заявител на режим "Ясни очи". Освободете незабавно канала. Намесвате се във важна…

– Пренастрой това "око" на нашите координати – нареди Хопър. – И отнемете гласа на този…

– Да, госпожо.

В помещението отново се възцари тишина, ако се изключеше трескавото тропане по клавишите. Аналитиците бяха съсредоточили вниманието си върху стичащите се по екрана потоци данни.

Някъде високо горе, на орбитална траектория, обективите на шпионския сателит се пренастройваха в космическия вакуум.

Изображението на конвоя джипове се замъгли и изчезна от мониторите. Секунди по-късно "окото" се насочи към участъка от джунглата на Амазонка и бързо достигна необходимия контраст и яснота.

На поставените в предния край на помещението монитори изплува аномалията с всички подробности – приличащата ѝ на метал повърхност бе покрита е капки влага, обшивката ѝ изглеждаше разделена на еднакви шестоъгълници и всичко това лъщеше като хитиновата обвивка на майски бръмбар под ярките слънчеви лъчи.

– Инфрачервено – нареди Хопър.

Изображението на втория монитор стана черно-бяло, е белезникави пиксели, обозначаващи най-горещите обекти. Обкръжаващата джунгла се разтопи в сивкава маса, наподобяваща буреносни облаци. Самата аномалия беше снежнобяла, толкова ярка, че засенчваше околната картина.

– Горещо е, госпожо. Много горещо – съобщи един от анализаторите. – Погледнете как близката растителност се извива назад.

Хопър кимна и посочи монитора.

– Какви са тези бледи светлинки? Всичките изглеждат с еднаква температура, но изстиват бързо.

Шугърман приближи очилата си до монитора, после заговори бързо с друг анализатор. След това отвърна:

– Госпожо, смятаме, че това са трупове. Около петнайсет на брой. Човешки.

– Няма как да сте сигурен, Шугърман. В тази част на света има доста едри примати.

– Някои от тях държат копия, госпожо.

Хопър помълча за миг, после каза:

– Ясно.

На екрана термалното изображение придоби яркобял оттенък и за момент всичко се скри зад непрогледна пелена. Когато контрастът бавно се върна, аномалията изглеждаше променена. Сега избледняващите светлинки изглеждаха по-близо до нея.

– Какво беше това? – попита Хопър.

– Ами… изглежда, че тя расте – отвърна Шугърман. – И нещо ново се подава от центъра на това езеро. Малка шестстранна структура.

Третият монитор премигна с разноцветни петна. В атмосферата над аномалията се появи облак от синкаво и оранжево. Носеше се в източна посока, тласкан от местното течение.

– Наблюдаваме прашен облак – докладва един от анализаторите. – Атмосферата там долу е просмукана от него. Вероятно по някакъв начин е бил изхвърлен от аномалията. Постъпват нови данни…

Полковникът прокара пръст по колонката цифри в строго секретния документ от папката. Жизненоважната информация беше подредена ясно и онагледяващо като в ученически буквар, следвайки изпитаната формула – лесно и простичко, като за глупаци.

Пръстът ѝ се спря на графата за спектрометричен анализ. Докато произнасяше следващото разпореждане, гласът ѝ неволно трепна:

– Прехвърлете данните за масспектрометрия от дрона.