Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Дейл Шугърман, старши разузнавач-анализатор, се надигна от мястото си и се обърна към Хопър, с увесени на шията слушалки. През петте години, откакто се познаваха, полковник Хопър не го бе виждала да проявява вълнение към каквото и да било освен към компютърни игри. Но ето че сега леко разтрепераният му глас отекна от уредбата:

– Госпожо, постъпващата информация е невъзможна. Там няма пътища, нито временни летища, никакъв начин да се построи нещо подобно. Грешка в датчиците. Предлагам да прекъснем връзката с дрона. Да пратим…

– "Невъзможна" е погрешната дума, Еърман – прекъсна го рязко Хопър и кръстоса ръце. После продължи с нарастваща увереност: – Това, което виждаме, не е невъзможно. По-скоро е случка с пределно ниска степен на вероятност.

В помещението се възцари мълчание. Анализаторите обмисляха думите ѝ.

Съществува един определен клас събития, които технически биха могли да се случат, но вероятността за това е толкова малка, че повечето учени биха я оценили като несъществуваща. Това измамно умозаключение се основава на правилото на палеца, наричано Заблудата Борел: "Феномените с изключително ниска вероятност никога не се срещат в реалния живот".

Разбира се, математикът Емил Борел никога не е произнасял подобни думи. Вместо това той е създател на Закона за големите числа, според който при един безкраен брой вселени всяко събитие с ненулева вероятност евентуално ще се случи . Или казано с други думи, при достатъчно на брой възможности всяко нещо, което може да се случи, ще се случи.

За онези рядко търпеливи хора сред нас, които се подчиняват на сухите факти, които не се страхуват да отложат удовлетворението и да оставят десерта за накрая, тези нисковероятни събития не са немислими, а неизбежни.

Полковник Хопър бе от тази порода и докато светът около нея бързо набираше скорост, тя сякаш се движеше все по-бавно. Не напразно бе подбрана специално за този пост от своите предшественици 4 4 Артър Манчек, първият на този пост, бил известен с това, че колкото по-бързо се развивали събитията, толкова по-бавно реагирал и очевидно все повече губел интерес към тях, докато вълнението на околните нараствало. Способност, която той развивал с години, за да запази ясна мисъл при извънредни ситуации, и която ценял у своите подчинени. – Б.а. .

Петнайсет години на служба без награда или дори обещание за такава, без поощрение и често без уважение от нейните колеги – но Хопър пито веднъж не бе изгубила вяра в своята посветеност.

А когато настъпи очакваният момент, упоритостта ѝ бе възнаградена по невероятен начин.

Полковник Хопър извади от горното чекмедже дебела папка и я стовари върху бюрото. Бе твърдо решена да продължи изследването на този феномен точно според протокола. С помощта на старовремски нож за писма тя разряза няколко печата и си проправи път до строго секретните ламинирани страници в папката. Макар че в нови дни повечето извънредни процедури са автоматизирани, тези инструкции бяха определени още преди десетилетия и налагаха стриктни и последователни действия от съответния изпълнител.

Хопър доближи микрофона до устата си и започна да дава разпореждания с бързината на картечен огън и увереността на въздушен диспечер.

– Бразилиеро. Определи карантинна зона с радиус трийсет мили и епицентър аномалията. Незабавно изтегли дрона от участъка и го приземи в периметъра. И не позволявай никой да го доближава.

– Прието, Бдителност едно.

Съвременни компютърни моделирания на първоначалния Пидмънтски инцидент бяха определили трийсетмилната зона като достатъчно безопасна срещу заразяване по въздушен път. Изображението на екрана трепна и се раздвижи: Абутререй се бе завъртял и набираше скорост в обратна посока. След няколко секунди камерата му се обърна на сто и осемдесет градуса и аномалията се появи на екрана, смалявайки се в далечината.

– Полковник, какво общо има това с нас? – попита Шугърман тихо и очилата му трепнаха с отразена синкава светлина.

Хопър се поколеба, но реши да не отговаря веднага. Споменатото от Бразилиеро кодово название "Поднебесен дворец" само по себе си бе вече нарушение на класифицираната информация. Вместо да отвърне, тя насочи вниманието си към онзи детайл от информацията, който представляваше най-голям интерес за "Вечна бдителност".

– Можете ли да потвърдите екваториалното местоположение?

– Потвърдено е – отвърна Шугърман, приведен над бюрото.